Преди 3 години и 6 месеца / Египет, хотел Горещ Пясък

- Още един коктейл, госпожице? - имаше красиво нежно лице и глас сладък като захарен памук, така че тя бе просто неспособна да не му дари усмивка. Младежът бе толкова изпълнител и мил, че на блондинката ѝ бе трудно да изкара на преден план онзи си ужас нрав. Сега приличаше по - скоро на котенце, от колкото на лъвица, но бе нормално да се умилква при положение, че имаше интерес в цялата работа.

- Разбира се.

- Добре, ей сега ще ви го донеса. - сервитьорът бавно се отдалечи от излегналата се на шезлонга жена и най - безцеремонно си позволи да я огледа. Всъщност тя се бе изкара на показ, като бе облякла бански, но вместо да го изпържи, както би сторила по принцип, го остави да се наслаждава и в главата и мина някоя друга похотлива мисъл. Нямаше как. Тези непослушни тъмнокафяви кичури, сочещи във всички възможни посоки, и тъмните шоколадови очи не ѝ даваха мира.

Тънка усмивка пробягна по лицето ѝ и се излегна удобно на шезлонга, като наблюдаваше слънцето през очилата си. Всеки друг би видял едно огромно огнено кълбо, което с дъгите си слънчеви лъчи пречи да го съзираш за повече от няколко секунди. Секмет обаче виждаше лицето на баща си. Той теглеше този товар години наред и по принцип бе щастлив от работата си, но сега гледаше начумерено. Причината не бе особено ясна, но като се имаше предвид, че очите му бяха насочени право към нейна милост в главата на блондинката пробегна мисълта, че може би тя е виновна за нещо.

"Днес е почивният ми ден!" - изръмжа на ум и нямаше смисъл да се затормозява с това дали бе чута, защото онзи очи започнаха да я гледат още по - косо.

"Трябва ли да се държиш по този начин? Знаеш къде ти е мястото?"

"Да, господарю, но днес е почивният ми ден и до колкото помняq мога да ходя където си поискам и да правя каквото си поискам."

"Това не означава да киснеш по басейни облечена ... така."

"Напротив."

- Заповядайте, госпожице. - младежът отново се появи и постави чашата на масичката до жената и отново я дари с една чаровна усмивка, която бе прекалено предизвикателна, за да може да ѝ бъде устоено. - Нещо друго ще желаете ли?

- Да, теб. - разкикоти се и взе чашата, като бързо засмука течността. За коктейл, който бе наблъскан с неимоверно много видове алкохол, зовящ се Лонг Айлънд, трябваше вече да е пияна до козирката, защото това бе единайстия под ред. Добре, че нямаше човешки организъм.

- Разбира се, по - късно ще намина в стаята, ви.