Преди една седмица в Двореца на Плутон /Хадес и Никта/

Никта си спомняше толкова ясно разговорът й с Плутон, сякаш не се бе случил преди 10 години, а вчера. Колкото и да си казваше, че няма да слезе долу, накрая любопитството й бе надделяло и тя се бе решила да слезе след толкова дълго време. През тези десет години беше слизала веднъж или два пъти. От тогава хората се бяха променили още повече и не искаше да среща нито едно от тези същества никога през живота си, макар че понякога й се налагаше.
"Ще съжаляваш за това Никта!" Едва ли не й се скара подсъзнанието. Понякога беше прекалено инатлива и изобщо не се доверяваше на това, което й викаше подсъзнанието.
Имаше едно единствено нещо, което така и не можеше да направи ей така, а то беше - да влезе в покоите на Плутон. Макар и да бяха богове, някои зачитаха пространството на останалите и не се натрапваха като разбиваха врати, като хората.
Блондинката беше застанала на мястото, където бе срещнала старият си приятел, Плутон. Беше малко странно чак след толкова дълго време тя да реши да отиде, но любопитството вече я изгаряше. Дори и да не бе човек, понякога се чувстваше като такъв и то най-вече заради това проклето любопитство.
- Хадес, дано да си в настроение и да приемаш гости. - проговори най-накрая богинята, известна сред хората като Рейчъл. Не си го признаваше, но понякога кръвта й се смръзваше, когато се сетеше за него. Да, не беше чак толкова зъл и коравосърдечен, но когато Плутон не беше в настроение не беше една от най-добрите компании.