Преди известно време /Джона и Персефона/

Уж не беше кои знае колко трудно да си намериш някакво забавление в град като Ню Йорк. Беше голям и уж имаше всичко, което можеше да поиска човек. Барове, дискотеки, магазини, кина... Абе всичко, но на Персефона й беше писнало от всички тези места. Или поне й беше писнало да ходи сама търсейки си човечец с които да си поиграе. Хората през по-голямата част от времето бяха повече от отегчителни... Направо отчайващи. Бяха прекалено еднакви...
За това богинята вървеше из някакви си затънтени улички чудейки се какво да прави. Тъкмо си беше тръгнала от Тартар и не знаеше какво й се правеше. Там не винаги имаше какво да се прави, но поне от време на време с Хадес по-раздвижваха нещата, с някоя друга епична караница или пък секс... Тук трудно можеше да си намери нещо толкова заинтригуващо. Особено в тази затънтена част на града където се намираха всякакви пияници, наркодилъри, проститутки и все такива ти му подобни жалки индивиди от човешкото съсловие.
Запъти се към един от големите булеварди чудейки се какво да прави. Беше си тръгнала от долу без да вечеря, така че нямаше да е зле да хапне, нещо. Тъкмо завиваше за да тръгне по тротоара на булеварда, и се сблъска с един мъж, които пък завиваше към "тъмната" част. 
Тя се дръпна назад оглеждайки мъжът очудено. Тъй като беше в едно от онези лежерни и за нея настроения, в които й беше ужасно безразлично тя просто каза инстинктивно.
- Извинявай - погледна го и очите му, които бяха приятно смеска от сиво и зелено... по-скоро сиво. Но и друго й направи впечетление... Нямаше как да не забележи "божественият" му произход. - Здрасти - усмихна се все едно се познаваха от години, въпреки че той не й беше някои от познатите богове.

Защо всичко това вече ми омръзна-барове,дискотеки или пък други такива видове забавни места.Сериозно!Нима всичко това ми омръзна?!?Да се забавлявам.Но принципно това си омръзва.Всеки ден едно и също.Не мога да повярвам,че един от тези вълнуващи градове като Ню Йорк вече съвсем ме отегчити.Както и да е.Днес направих малко разнообразие.
Взех,че реших да се разходя по онези,малки,мрачни,странни улички на Ню Йорк.Нямаше да видя нищо ново там.Хората си остават жалки,но може и да ме изненадат с нещо.Едва ли ще видя някой нормален човек там.Всички са наркомани или други от този род.Даже не заслужават и труда ми да отида при тях.Но хайде за малко развлечение.Точно когато завивах пред мен изскочи някаква жена в която се сблъсках.
-Няма за какво да се извинявате.Мисля,че беше моя вината-казах аз дженталменски.Все пак тя беше дама нямаше да й се развикам или да избухна за едното нищо.Когато погледите ни се срещнаха забелязах нейните сини или може би сиви очи.По скоро сини.Също така и нейната руса коса,която доста й отиваше.Усетих нещо у нея.Може би и тя беше някоя от боговете или пък не.
-Здрасти-отвърнах й аз,но всъщност не си спомням да сме се срещали.-Били ми припомнила коя си? 
Не си спомням да сме се срещали или да съм чувал за нея.Сега ще разберем..

Богинята се усмихна още по-широко. Тъкмо щеше да го попита същото нещо. Но той едва ли й четеше мислите, просто мислеше като нея. Не се и очудваше. Сигурно само Зевс знаеше и познаваше всички богове, а и може би и това не беше сигурно. Но пък то си беше и трудно. Всеки ти е някакъв роднина, на повечето вече дори не им пукаше.
- Тъкмо щях да те помоля същото - каза тя. - Аз съм Персефона. 
Наклони глава на една страна и го огледа още веднъж. Беше доста хубав. И беше в крак с модата, явно не е от тези които си седят в една пещера и просто чакат да се случи нещо интересно около боговете за да се включат и те. Бяха смешни и много консервативни... Изпускаха наистина много. Но той изглеждаше от свестните богове. Тези които бяха... "активни". Тях ги обичаше най-много и повече дружеше с тях... или поне с тези, които не я отбягваха. Имаше един тип богове, които се смятаха за добрите и не искаха да дружат с кралицата на подземното царство. 
- Какво мислиш да правиш по онези затънтени места? - попита тя и кимна към мястото от което идваше. Там нямаше нищо, което да не се е видяло вече. Най-лошото от човешките същества. Нищо чудно, че боговете непрекъснато ги мачкаха и ги тормозеха. 
Имаше и такива, които бяха наистина доста възвишени, но бяха малко и не преобладаваха достатъчно за да скрият недостатъците на човешкият вид.

На лицето но Персефона изгря една голяма усмивка. Може би пък нямаше и да и бъде съвсем скучно тази вечер. Той изглеждаше доста готин и сладък, а и се закачаше това беше хубаво, въпреки че смътно си спомняше кой беше той. Май преди е бил полубог... 
- Току що идвам оттам - каза и направи няколко крачки към булеварда и се обърна с гръб към него. -Там няма да видиш нищо ново. Същите жалки хора, които се изкарват жертви - извъртя очи. Хората понякога бяха интересни и си имаха хубави черти, но имаха прекалено много лоши, които ги закриваха. За това й чувствата на Персефона бяха смесени към тях, но днес не й беше до хората. 
- Но щом си решил да смениш маршарута ще се радвам той да съвпадне с моя? - тя наклони глава на една страна чакайки отговор от мъжа. 
Беше доста добър, поне на външен вид, но всеки криеше своя тъмна страна, а тя доста добре умееше да разкрива тъмните страни на хората или пък просто често ги изкарваше извън нерви или ги завличаше в бели... зависеше от гледната точка, ситуацията и предисторията. Но въпреки всичко се надяваше да си изкара добре със него и дефинициите им за приятно да съвпадат, защото хич нямаше да е забавно, ако той се окажеше някои хуманисти или филантроп. От време на време пък беше и забавно да се забавляваш на гърба на хората, колкото и гадно да звучеше и да изглеждаше отстрани.