Преди 10 години, близо до лагер "Юпитер"

Мрачна беше нощта, а в сенките й се криеше нещо още по-тъмно и страшно. Самия Плутон бе намерил причина да си направи разходка сред смъртните, които не намираше за ни най-малко достойни за неговото присъствие. Да не говорим, че от векове бе заобиколен от душите им. И все пак, вместо да се позабавлява с някой друг нещастник, имал късмета да го срещне, нашия бог седеше в близост до един от най-известните на боговете лагери и просто се взираше в недоогасналия огън на двора. Лицето му все така сериозно и някак мразовито не променяше вида си дори и сега, когато в него се опитваха да се възпламенят нежни чувства. Бе прекарал целия следобед там, наблюдавайки едно от най-скъпите си неща, единственото полубожествено което наистина обичаше - най-малката си дъщеря. Но ето че дори и тя не можеше да прогони мрака и гнева, които Хадес носеше цял живот със себе си.
Лек полъх му навя нежен аромат на влажна тъмнина, нещо което само един бог можеше да усети, и ето че секунди след това мъглата го обгърна, закривайки гледката му. Лицето на мъжа се смръщи мигновено в свадлива гримаса, изразяваща недоволството му, но веднага щом позна усетеното присъствие си наложи да се успокои. Погледна леко в страни, колкото да види част от женския силует, а това му бе достатъчно, за да затвърди предположенията си. Не изпитваше страх, нито неприязън, но не изпитваше и удоволствие от непредвидени срещи. И все пак реши да започне разговора, тъй като това мълчание го изнервяше до краен предел.
- На какво дължа тава удоволствие... - попита той абсолютно престорено, като не се обърна към събеседницата си, но не пропусна да спомене името й, което поне за него бе знак на уважение ... ако не друго, то поне си бе направил труда да запомни имената на достойните за него - Никта?

Мракът, който беше обгърнал земята задоволяваше богинята на нощта. Беше й доскучало да стои на едно място и да не прави абсолютно нищо, затова реши и да слезе на земята.
Улиците бяха пусти, а ако някъде се меркаше живинка, то това бяха малките дечица, играещи пред очите на родителите си или прибиращите се от работа изморени хора.
Животът на простосмъртните се виждаше толкова скучен, колкото и този на боговете, поне според богинята. Когато слизаше, а това се случваше рядко или през повечето време вечерта използваше някое човешко име.
Пред погледа й попадна доста познато лице. "Плутон! Какво ли прави той тук?"
- Плутон, не вярвах, че ще те видя някога тук. - проговори тя й нежният й глас се разнесе из пространството. Погледът на Никта се насочи натам, накъдето гледаше и Хадес. 
- Да не би да заобича човешките същества? - зададе въпроса си тя, като се усмихна съвсем леко. От човешките същества тя най-много харесваше децата. Те бяха невинни малки крехки същества, но животът щеше да ги промени.

Въпросът й би разсмял абсолютно всеки, който бе срещал Плутон, но тъй като той самият не помнеше някога да е правил подобно нещо, реши че е прекалено късно да започва от сега. Лицето му бе така свикнало с нормалния си вид, че вече бе започнало да се вкаменява и едва ли щеше да успее да извие устните си нагоре. Но и той не направи никакви усилия. Остана си все така вгледан в нищото, тъй като пламъка вече бе скрит от погледа му, но сетивата му бяха много по-силни от зрението. Усети как гласа на богинята го погали и обгърна тялото му с нежна тръпка, от която той побърза да се отърси.
- Още малко и ще ме разсмееш - продължи все така сериозно той - Та те дори и за килим не стават!
Въпреки, че през вековете бе намерил някоя друга човешка жена, която да го впечатли, Хадес си оставаше все така скептичен. Да, обичаше своето и момичето, което бе наблюдавал до сега го доказваше, но нищо не можеше да заличи факта, че най-искрено ненавиждаше човешките й черти, които правеха дори и собствената му дъщеря недостойна за неговото присъствие. Нямаше да оцелее дори и един век, а след това най-вероятно щеше да се присъедини към специалната му колекция от души. Семейство или не, рано или късно всички същества, притежаващи дуа отиваха на едно място.
- Ами ти? - продължи той след дълга пауза - как успя да се излъжеш да слезеш?

Плутон се беше променил много според това, което беше видяла Никта. Преди можеше да види усмивка да краси лицето му, а сега всичко беше толкова различно. Ненавистта го беше превърнала в друг човек.
- Да, Хадес смей си се. - отвърна му богинята с малко по-студен тон. За съжаление Никта трябваше да признае пред себе си, че човекът, стоящ пред нея беше прав. Хората не ставаха за нищо вече. Всички бяха отвратителни. Всеки един от тях гледаше на него да му е добре, а на останалите, както казваха човешките същества "майната им" или "да духат супата".
- Слизала съм и преди, макар че и при тях е и като при нас. Скуката ги е превзела, като някоя болест. - проговори отново със спокоен тон. Когато слизаше денем се сблъскваше с отвратителни хора, а нощем - тогава беше същото, само че някои от тях си почиваха.
- И все пак не всички са еднакви. - реши да сподели наблюденията си, макар и да не знаеше защо. Някои от тях бяха състрадателни, докато други бяха истински зверове.

Да, не бяха всички еднакви, но той никога не би си помислил, че на цялата земята съществува човек, който можеше да се сравни с боговете. Понякога ги подценяваше, но за жалост доста често бе прав в преценката си. Имаше и дни, в които бе готов да им даде шанс, но с всяка изминала година тези шансове намаляваха драстично. И все пак рядко отказваше да се позабавлява с някоя жена, докато беше на земята. Можеше да не ги харесва много като същества, но в леглото бяха доста креативни и винаги успяваха да го зарадват с някое ново удоволствие. А като заговорихме за това ...
- Ако ти е толкова скучно, следващия път ми ела на гости - продължи той с все така равен тон, но закачката в поканата му можеше да се усети доста лесно, най-вече след като добави - Ще се постарая да те позабавлявам.
Усмивка все още не се виждаше на лицето му, но вътрешно той се усмихваше. Въпреки, че бе подхвърлил думите така, че да могат да се приемат и на шега, никога не би я върнал, ако веднъж се бе съгласила да слезе долу. А и кой би върнал такава красива жена? Не беше неговата Прозерпина, но можеше ли осем месеца да я чака кротко. Той не пропускаше възможност за забава, а бе сигурен, че и на него нямаше да му е скучно с Никта.

За един кратък период Никта се замисли какво ли минаваше през ума на Плутон. Беше й интересно как издържаше толкова дълго време без любимата му, но не се и съмняваше, че може и да се забавлява с някоя от земята. През последните няколко пъти, които Никта беше идвала тук, вниманието й беше прихванато от някои жени, които стояха по улиците, облечени солидно. Срещаха се такива и по баровете, което я караше да се позамисли на къде бяха отишли хората. На къде беше отишло женското достойнство. Всяка ли продаваше тялото си?
Леденото изражение на Плутон й изглеждаше и някак си интересно. Какво ли се криеше зад тази студена обвивка?
На лицето на богинята се яви съвсем лека усмивка, която бързо скри. Това подхвърляне го приемаше като някоя шега, но беше прекалено сигурна, че през ума на всеки един мъж минават такива мисли. Независимо дали богове или не, мъжете си оставаха все същите.
- И какво те навява на мисълта, че бих слязла долу? - попита блондинката, като повдигна едната си вежда.

Въпросът й беше добър, но и той се сещаше за няколко добри отговора, които се надяваше да я накарат да се замисли над предложението му. Всичко тръгна с едно обикновено подхвърляне на шега, но сега след като започнаха да развиват въпроса, различни мисли минаха през главата на Хадес. Може би тва не беше никак лоша идея и може би наистина щеше да я обмисли като нещо повече от закачка, а именно предложение. Защо не? Нима той не бе вече достатъчно привлекателен за богините? Преди да срещне своята кралица му се носеше добра слава сред жените.
- Заради скуката? - започна той въпросително, като я погледна в прекрасните големи очи, чакайки да разчете някоя емоция, която да му подскаже дали беше на прав път - Защото ще посетиш едно ново място, до което малко богове са имали смелостта да се доближат - продължи той, надявайки се да раздразни любопитството й - А може да го направиш заради мен - добави накрая, но не горделиво и надменно, а все така спокойно и ненатрапчиво - Отдавна не съм имал гости у дома ... поне не живи - добави след леко замисляне.
Остави й няколко минути да помисли над предложението му, като погледа му продължаваше да изучава нежните черти на лицето й. Почти бе забрави защо всъщност се качи на земята, но нямаше нищо лошо да получи две облаги с един опит. Как го казваха хората ... а да, с един куршум два заека.

Тишината, която беше настъпила за кратко накара Никта да се почувства малко по-спокойна. Нито един от боговете не беше безгрешен и всеки имаше различни съгрешения. А все пак и те бяха същества, които трябва да задоволяват нуждите си и ако не можеха да го намерят един сред друг, то тогава слизаха при хората. Богинята не отричаше, но и не потвърждаваше, че слиза понякога заради тези нужди.
Докато изслушваше предложенията на Хадес съвсем лека усмивка се бе появила на лицето й. Да бъде поканена в подземията беше истинска чест. Малко богове биха имали тази чест. Изражението й се беше променило толкова бързо в любопитно, че чак се изплаши малко.
- За мен ще е чест, Хадес. - проговори най-накрая тя. - Но как точно ще успееш да премахнеш скуката и да разнообразиш ежедневието ми? - попита го с все така спокоен тон. Сигурна беше, че няма много интересни неща, но пък винаги й е било интересно какво точно се случва в царството му. Не му ли беше скучно?

Макар и да бе искрен в поканата си, надявайки се тя да я приеме, не очакваше всичко да стане толкова лесно. Малко от богините искаха да имат вземанедаване с него, но ако трябваше да сме честни, не знаеха какво изпускат. И все пак не само те си имаха предпочитания. Плутон не желаеше да бъде заобиколен с жени, които не бяха на нивото му, били те и красиви. Понякога се подаваше на изкушението, но често предпочиташе някоя по-интелигентна и подходяща за разговор жена. Затова предпочиташе дъщеря си доста често, но може би щеше да намери добра компания и в тази красива богиня.
- Нека не развалям изненадата - подхвърли той, избягвайки въпроса й, като добави още няколко думи, които се надяваше да засилят интереса й - Има само един начин да разбереш.
Надяваше се това да не й даде покой, защото и той искаше своето. Рано или късно любопитството щеше да се обади в нея и да я накара да слезе, а той реши да я остави още сега да размишлява над това. Огледа я внимателно за първи и последен път, като секунди след това земята се разтвори и погълна своя господар. Бе наясно, че тя нямаше да го последва веднага, а и щеше да е някак пресилено ... така щеше да й остави някакво време да го обмисли, докато започне да не я свърта на едно място, изгаряйки от желание да посети владенията му.