Преди 2 седмици в Маями. (Катарина и Прозерпина)

Животът на смъртните на моменти беше толкова скучен и обикновен така наблюдаван от страни. А пък един път преди години реши да експерементира и да се направи на смъртна. Не можа да издържи и едни седмица. Беше трагично сложно. А пък и с нейната външност всички мъже й се лепяха като мухи и си беше ужасно направо! На моменти й се искаше да убие някои случаен мъж, които просто я беше загледал.
От тогава само за малко се правеше на човек, само заради хубавите неща. Като да отиде по магазините или в някои бар. В момента беше избрала първото. 
Стоеше в един от големите молове на Маями. Обикаляше по магазините за дрехи, обувки и аксесоари и чантите й бяха пълни. Трябваше да си намери някои да й ги носи. 
В момента беше заседнала в един магазин за обувки и оглеждаше едни прекрасни сандали и се чудеше дали да си ги вземе в златисто или в сребристо. Но тогава се сети, че тя е богиня и може да има всичко, което си поиска. За това взе и двата чифта сандали. И само със силите на мисълта си в дамската й чанта се появиха още няколко стотачки. Беше хубаво да си богиня.
- Заповядайте пак - каза мило служителката. Персефона само се усмихна бързо и изхвърча от магазина. 
- Какво толкова работиш? - чу един женски глас зад себе си и светкавично се обърна. Видя едно момиче с кафява коса и хитър поглед да я гледа. Беше й позната.
- Мъжът ми милионер и не работя - каза тя. Е това си беше почти вярно. Плутон беше наистина влиятелен.

На лицето на Прозерпина се плъзна разбираща усмивка. Беше абсолютно ясно, че не е човек. Разбира се, често се срещаха такива подозрителни индивиди сред тях, но само по стойката й можеше да се усети, че момичето пред нея не беше човек. 
Стойката й беше напълно права и я държеше така без никакви усилия за разлика от повечето хора. А в погледът й се виждаше силата която притежава. А също и това как оглеждаше всичко на около сякаш се възхищаваше на гения на хората. Това го правеха само боговете, и то тези които често не излизаха. 
- Попринцип използвах кредитна карта до преди малко но лимитът й свърши и за това взех малко от парите, които носех на ръка - каза това както би го обяснила на някои простичък и подозрителен човечец. Беше интересно понякога да си играеш с някои друг бог... да се правите на ударени. Понякога се случваха наистина интересни неща. 
- Надявам се и ти да имаш пари, защото ти трябва освежаване на гардероба - ето вече това беше типичното за хората говорене. Беше го усвоила повече от колкото й се искаше де, но понякога беше забавно. Плутон много се дразнеше когато тя почнеше да се държи като човек. 
- Ако искаш мога да ти помогна, ще бъде забавно - предложи услугите си тя. И без това нямаше никаква наложителна работа.

- Аха- бяха единствените думи на момичето. Погледът и' се спусна и огледа нейните дрехи. Дали наистина беше човек и казваше истината или беше една от "тях", както обичаше да се изразява Катарина. Помръдна се леко и се подпря на близката стена, като не отделяше поглед от другото момиче. Отметна косата си назад и се приближи до жената.
- Искаш да ходим на...- настъпи пауза, в която Диана се опита да си спомни точната дума, която хората използваха. След около няколко секунди трескаво мислене, думата излезе в съзнанието на девойката.-..шопинг.
Сега идваше ред на мисленето върху предложението и'. Естествено, че беше хубав да си намери приятели, а не само да кисне вътре, затворена за света. Макар да се чувстваше добре, жената започваше и да се чувства отпаднало, защото слънцето все повече грееше, но и скоро щеше да се стъмни и тогава щеше да бъде превъзбудена.
- Наистина ще бъде забавно!- възкликна Ката и се обърна, очаквайки да тръгнат.

Русокосата богиня тръгна редом с момичето с усмивка на лице, че си е намерила дружка, с която ще се развлича през остатъкът от деня. Не знаеше ли да ще купува още, въпреки че беше много възможно. Понякога просто минаваше така през човешките молове и купуваше нещо, които не носеше. А и не харчеше нито своите пари, нито чуждите. Въобще не й беше трудно да се сдобие с тези хартишки, по които хората бяха побъркани от векове насам, което си беше жалко. Да си зависим от хартия, те шегуваха ли се. 
- Аз съм Персефона, впрочем - каза докато се разхождаха из мола. Често се представяше като Персефона сред познатите си. Харесваше гръцкият аналог на името си. Прозерпина беше за по-официални случай. А и не харесваше много това име.
- Нека влезем тук - посочи и тя един магазин за дрехи, които й беше любим и беше очудващо, че още не беше минала от тук. Значи имаше още какво да се купува. 
Влезнаха в магазина и за щастие никои не дойде да ги питат какво желаят, защото тя не обичаше хората да й се мешат в работите. Беше адски неприятно, защото никога не разбираха какво иска. 
- Нека започнем с блузите и ризите - каза тя и се запъти към тях и започна да разглежда и да се чуди, какво би отивало на момичето.

Очите на девойката се разшириха.В мислите и' се прокраднаха мислите-" Ако тя наистина, ама наистина, е Персефона, това ни прави донякъде полусестри, което си беше голяма работа, както се изразяваха хората". Е, поне според гръцките вярвания би трябвало, защото Диана е римският аналог на Артемида. Артемида е била дъщеря на Зевс и Лето, а Персефона- дъщеря на Зевс и Деметра. От двете неща следва, че сa нещо като сестри.
- Можеш да ме наричаш Катарина- прошепна Кат, но едва доловимо, сякаш казваше нещо тайно, което не трябваше да се разчува. Започнаха да се разхождат из мола. Изведнъж другото момиче посочи някакъв магазин. Героинята ни погледна към мястото и веднага се съгласи да влязат. Сега тя се бе оставила да я води. Не знаеше къде първо ще отидат, но се доверяваше на Персефона.
- Чудесно!- възкликна малко по-късно, като и' беше съобщено откъде ще започнат. Бавно започваше да разглежда дрехите и взе две ризи.
- Бяло?- попита тя и си я наложи-..или карирано?- направи същото движение, като на лицето и' се изписа усмивка, която беше запазена марка.
- Всъщност.. Да си призная нямам пари, защото не съм...-"се нуждаела до този момент"- повтори наум Диана и продължи вече към жената-...взела от вкъщи.
Тези преструвки бяха толкова фалшиви и непоносими за Кат. Тя предпочиташе да говори в прав текст, като не премълчава нищо. Искаше и' се да си каже, че е богиня и да продължат по същество, а не да се правят, че са хора. Пределно и' беше ясно, че тя не беше съвсем човек.

Персефона огледа ризите които Катарина си беше избрала и бяха наистина хубави и явно тя имаше вкус, просто трябваше да успее да се впише в обстановката, за щастие нашето момиче имаше цял ден на разположение без да има какво да си прави. 
- Мисля че карираното ще ти отива повече - каза и кимна с глава към карираната, която беше със светли, приятни и не натрапчиви цветове. 
Когато Ката спомена че няма пари Персефона й се искаше да й каже, че тя просто ще й заеме и че измисленият й мъж милионер не би възразил. Но забеляза, че на момичето тези преструвки не са й особено приятни и за това реши да кара по същество.
- Не една богиня не й трябват пари - каза спокойно тя, докато оглеждаше още няколко ризи и хвърли един весел поглед на момичето, което доста се очуди. - Щом няма да играем на обикновени хора поне може ли да ми кажеш наистина коя си. Не прекарвам много време сред боговете на Олимп - призна тя накрая. 
Попринцип беше някак гадно че всички знаеха каква е и я съжаляваха за "участта" й, а на нея й беше писнало да обяснява че така всъщност й беше много добре. И нямаше смисъл да я съжаляват.

Персефона можеше само да се усмихва на ентусиазма на момичето. Явно беше доста жизнерадостна и мила. Имаше доста богове, като нея, които често не излизаха и бяха доста консервативни и скучни. Но тя беше доста приятен събеседник и беше интересно и забавно да й показва новостите на светът, които техните родители... или по-скоро техният баща беше изградил и спасил от Кронос и титаните. 
Лично тя не се впечетляваше, че момичето до нея и беше толкова близка роднина. От отдавна спря да го прави. Всички бяха едно прекалено голямо и объркано семейство. 
- Аз пък предпочитам гръцкият се аналог - каза и плати покупките им, които бяха направили. - Харесва ми как звучи. А пък и в двата мита взаимно си допълват - сви рамене. И излезнаха от магазина. И продължиха по голямата пътека заобиколена от магазини. Чудеше къде да отидат и какво още да купи на Диана, докато не видя един магазин за обувки. 
- На там - кимна към магазина и бързо влезнаха вътре. Един от продавачите веднага ги посрещна с любезна и професионална усмивка на лице. 
- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита той. 
- Не за сега - усмихна се русокосата богиня и се усмихна заобикаляйки го запътвайки се към маратонките и спортните обувки като за начало. Туко виж купеше нещо и за себе си тук.