After one week Tanaya and Ian Brondie

Това,че момичето беше любопитно много ме радваше.Сякаш бе дете на Атина,те искаха да узнаят всичко.Но всъщност не знаех кой е божествения й родител.
-Разбира се!Димтра правеше любовни елексири,отрови и общо взето всякакви отвари.Това много не ми се нравеше и трябваше да я отстраня.За жалост бе любимка на Деметра и дълго време ми мрънкаше,че не е трябвало да я убивам.Така де,но все пак любовта не може да бъде заменена от някакъв глупав елексир.Тя трябва да е истинска и неподправена.Май се раздардорих прекалено много.Как се казваш?-попиташ учтиво и подадох ръка да се здрависаме.-Аз съм Афродита или Венера,както предпочиташ.
Усещах,че тя като амазонка най-вероятно и беше забранено да се влюбва.Горката,но всеки човек трябваше да изпита това чувство в живота.Всичко трябва да се опита и да се знае.Но може би сърцето й вече е било разбивано?Със сигурност се радвах,че се държи нормално в моята компания,можехме да станем добри приятелки.Изглеждаше ми от типа,които обичат да се забавляват.
П.С.Благодаря..

Заслушах се внимателно във всяка една думичка изречена от богинята. За какво им трябваха на останалите елексири за любов, след като рано или късно щяха да я изпитат? Макар и Венера да прекъсна да говори за историята на това място, аз все още мислех за всичко и как тя се бе озовала тук.
- Таная Мейфрийд. - продумах и с Афродита стиснахме ръце. Явно мнението ми за някои от боговете не беше правилно.
- Всъщност, Венера била си права с елиминирането на тази вещица. Никой не се нуждае от любовен елексир или някакви други наркотици, за да се влюби. Нужен е само правилният човек. - проговорих отново, като се огледах. Растенията тук имаха странно въздействие особено върху индивидите от другия пол и трябваше да бъдат предпазвани по някакъв начин. Дали амазонките използваха нещо подобно, за да бъдат толкова омайни за мъжете?

-Напълно съм сългасна с теб.-отговорих и се загледах в момичето.
-А кое е това момче?-попитах Таная.
-Иън.
Той вече беше дошъл на себе си.
-Иън!Удоволствие е да видя,че си добре,момче.
-Откъде знаете името ми?
-Пропусна една част от разговора.
-Аха.А вие сте?
-Афродита.Но в твоя случай съм Венера.
Той замълча.Явно се чувстваше объркан.
-Предлагам ви да се махаме оттук,и може би да ви почерпя с горещ шоколад и сладки?-попитах учтиво и преди да дочакам отговор хванах ръцете на двамата и се озовахме в едно сепаре на сладкарничка.Всичко тук ухаеше прекрасно и беше в красиви цветове.Едно от любимите ми места.Масата беше отрупана с всевъзможни вкусотий и пред всеки един седеше голяма чаша от въпросната напитка.

Богинята срещу мен се държеше някак си мило, а това го виждах за първи път. Не можех да повярвам, но ако постоянно се намирахме в различни помещения, използвани преди от вещици май щяхме да се срещаме доста с Венера.
Дочух и гласът на Иън. Беше се оправил, което беше добре, а хубавото тук бе, че всички се рабирахме, а не искахме да се изпотрепем.
Венера ни хвана за ръцете и се озовахме в някакво помещение в което ухаеше прекрасно. Когато погледнах към масата едва ли не лигите ми потекоха. Всичко изглеждаше толкова вкусно, но трябваше да запазя разума си и да се държа културно.
Усмихнах се леко на блондинката срещу мен и на брюнета, като после се огледах наоколо. Цветовете и самата обстановка бяха успокояващи и ми се искаше да живея тук.
- Мястото е прекрасно. - проговорих не след дълго. Това мое мило държание ме плашеше през повечето време, но се свикваше.

По време на преместването в пространството-главата ми се завъртя и после се озовах на някакво сепаре,а Таная и Венера (която беше изненада с появата си) ,започнаха да похапват кифлички със сладко.Цялата маса се бе отрупала със всевъзможни неща и коремът ми изкъркори-не се бях усетил колко време бе минало,затова се нахвърлих на поничките.
-Таа,Венера.Благодаря ви за одеве,не знам точно какво се е случило,въпреки че имам някакви спомени.
-Няма проблеми.
Стиснах ръката на Таная под масата,в знак че разбирах всичко и бях леко засрамен от получилата се обстановка.Но тя влезе в положението,беше помогнала не веднъж.Погледнах богинята,образа й трептеше в ликовете на различни жени-първо я видях като висока чернокоска с права и дълга коса,после брюнетка със зелени очи и така нататък.Но всичките образи ми харесваха,издаваха интелект,сила и красота-качествата,които най-много ценях.Дано само не можеше да чете мисли,иначе можеше преспокойно да ме запрати на върха на някоя висока планина.Но за нея сигурно бяхме деца с интересни истории и зад целия този параван,може би се криеше някаква съвсем различна истина,но се надявах да не е така.Все пак никога не можеше да се разбере намерението на боговете и наистина имаше причини всеки да се бои от тях.Двете завързаха някакъв разговор с Таная между хапките,а аз предпочитах да не се намесвам и защото в някои изречения се говореше за мъже.Като че ли напълно бяха забравили за присъствието ми,но не исках да обсъждам мъжкия род с богиня и то на любовта.За сега любовта ми беше загадка,понятие което не разбирах съвсем.
След известно време,Венера се обади:-Ако не мога с какво друго да бъда полезна,моля да ме извините,нуждаят се от мен другаде.-замълчах.Не можех да отсъствам много от лагера,за това кимнах и помолих да ме отведат там.А джипа,който бях зарязал в началото на гората-имаше навигационно устройство и можеше да се прибере сам в лагера,беше за общо ползване и по бронята му си личеше,колко много е преживял.Станах и погледнах Таная-не знаех всъщност какво да кажа.Бях я целунал,въпреки че в началото на срещата ни за малко щеше да ме нападне.Но не съжалявах за нищо,може би скоро щяхме да се срещнем отново.-Беше ми много приятно,Таная.Надявам се че няма да мине много време до следващата ни среща.Нищо не се знае.-усмихнах се и целунах ръката й,а Венера вече се беше изправила и изчакваше.

С Венера лесно намерихме общ език и мога да кажа, че се сприятелихме толкова бързо, че чак не можех и да повярвам. Докато си говорехме с богинята усетих някой да стиска ръката ми под масата, което ме накара да се усмихна вътрешно, а външно показвах само разбиране.
Нужно ли беше всичко това да свършва? За Венера разбирах, защото си имаше и друга работа, а не да седи с простосмъртните и да си хапват и да си говорят, като стари приятели. За Иън ... Той беше някак си специален и не исках да си тръгва изобщо.
Изправих като съвсем лека усмивка се появи на лицето ми. Венера чакаше Иън, а той се надяваше отново да се видим, а после целуна и ръката ми. Защо имах чувството, че всеки момент ще се метна в обятията му и никога няма да го пусна, но това ни беше забранено. Използвахме мъжете само за едно единствено нещо, но както винаги съм казвала "Аз съм различна".
- По-скоро от колкото се надяваш. - промърморих и го прегърнах, като ми се искаше да го целуна отново, като за довиждане. Целунах го леко по бузата - знак на грижа и благодарност.
- Благодаря ти Венера. - погледнах към богинята, която май ни гледаше леко странно.
- Иън, когато имаш свободно време наминавай. Ще намираме начини да те опазя от останалите амазонки. - промърморих отново. - А с вас, Венера може да се срещнем някой път отново и да си поговорим.

Намигнах на Таная:-Няма да се отървеш от мен толкова лесно.Ще те намеря.-загледах я и си представях какво ли си мисли Венера,докато добре измислено се правеше,че се възхищава на една книга,оставане на масата до нея.Но бях сигурен,че следи случващото се,не исках да й давам пикантни истории.Искрено се зарадвах когато Таная ме прегърна,честно казано исках аз да я прегърна,но не знаех как ще реагира и не се престраших,а ето че тя го направи.Знаех,че амазонките живеят в общност,но местохождението им бе трудно да се открие.Това не бе пречка,не и за мен,все щях да измисля нещо.Ако трябваше щях да се бия с другите амазонки.-Довиждане,Таная.-казах,след което тя изчезна.Следващия бях аз и отново сякаш мозъка ми бе станал на вихър и погледа ми притъмня.Слеващото,което видях беше тунела,който водеше към лагера.
п.с.много съжалявам,но нямам време имам едни много важни неща за зубрене,като свърша с това,пак ще влизам (хъг)