After one week Tanaya and Ian Brondie

Беше един от онези дни, в които умирах от скука. Нямаше какво да правя, а пък и приятелите ми, които бяха не особено много си имаха други ангажименти. Излязох от бърлогата си и започнах да обикалям. Всичко ми беше станало толкова скучно. Винаги когато човек излезеше виждаше едно и също нещо. Сивото ежедневие ни беше обвзело. Какво се случваше? Преди беше толкова забавно, а сега сякаш бяхме атакувани от скуката.
Докато си ходех, потънала в мисли се блъснах в нещо и паднах на земята. Когато отворих очите си и погледнах нагоре, забелязах мъжки силует. Пресегнах се към колана си, където винаги държах малък кинжал, с който никога не се разделях. Дори и докато спях той беше до мен.
Сбърчих нос и се изправих, неоткъсвайки поглед от този човек. Нямах им вяра или ако им имах не беше особено голяма.
- Какво сте се загледал господине? Не можахте ли поне "извинете" да кажете или си глътнахте езика? - попитах го остро, все още държейки ръката си в близост до колана си.

Исках почивка от лагера.Реших да отида да посетя майка ми и пастрока й.За жалост не можех да остана много,защото ме чакаха задължения в Юпитер.Поех с колата към гората в края на града,там ми харесваше изключително много,заради спомените ми от пикниците като дете.Оставих колата в началото на пътя и поех пеша нагоре.Времето беше ужасно горещо,но аз имах тренинг и не се измарях.Това не можеше да се сравнява с тежките делнични тренировки.Въздухът беше прекрасен.Докато се разхождах се сблъсках с едно момиче и явно я стреснах.Предположих че е смърта,но след като видях бързите й реакции бързо сметнах че тя не е обикновенна.
- Какво сте се загледал господине? Не можахте ли поне "извинете" да кажете или си глътнахте езика? -каза тя и ме погледна.Огледах я-май беше на моите години.
-Извинете,госпожице.Не исках да ви стресна.-отговорих бързо.Видях дръжката на ножа й подаваща се от дънките й.-Да не би да сте амазонка?Определено имате такова излъчване.-и преди бях срещал амазонки и някои бяха доста арогантни спрямо мъжете,но не всичките.Имах лош спомен,как бях бързан с верига и обявен за роб.Добре,че приятелите ми не ме бяха оставили.

Отпуснах ръката си и застанах напълно нормално. Нямаше някаква опасност от случайно нападение. 
Да ме е стреснал? Това беше толкова смешно. Не се бях стреснала, просто имах навика да посягам към оръжието си винаги, когато видех някого.
- Не, не сте ме стреснали и да, амазонка съм. За ваша радост не съм от тези, които биха ви убили. - потвърдих и допълних аз.
Трябваше да си призная, че изглеждаше сладък, но не трябваше да се поддавам на тези инстинкти. А и с това фамилиарничене беше толкова досадно. Понякога можеше да те изкара извън контрол. Прекалено многото милост и уважение ми бяха толкова непознати.
Мисля, че го бях виждала някъде, но къде? 
- Таная Мейфрийд. - представих се на непознатия, а усмивката ми така и не слезе от лицето. Така правех, когато исках да направя доброто впечатление, а когато бях чиста амазонка най-добре беше човек да не е около мен.

Таная..Таная.Определено ми звучеше познато,но сега не можех да се сетя откъде точно и не бях сигурен.
-Аз съм Иън Броди.Приятно ми е Таная.-стиснахме си ръцете и се сетих на момента.Спомних си-аз и още двама мои приятели бяхме отишли за да поискаме помощ от амазонките,за да си върнам стара реликва.Бяха ни измамили,а след това затворили в клетки.За щастие се появи една амазонка,която ни помогна да се измъкнем и от там работата беше лесна.Това бе Таная.
-Срещали сме се и преди, Таная?Не помниш ли?Тогава така и не успях да ти благодаря.-усмихнах се и я загледах.После веднага отклоних поглед,наистина беше сладка,но не исках да ми избодат очите.

Иън Броди? Срещали сме се преди? И ето, че спомените ме връхлетяха като ураган.
Някакви мъже бяха дошли, за да потърсят помощ от нас, но имаха глупостта да си помислят, че това наистина ще стане. Останалите амазонки бяха толкова хитри, но така и не се научиха да не ми казват къде се намираха пленниците. Някои оставах, а на другите помагах. Измамата, която бяха направили амазонките можеше да им навлече неприятности, но така и така никой не дойде да си отмъсти. Защо ли? Нямах си ни най-малка представа за това. И тогава аз, амазонката Таная, която винаги ходеше по противоположния бряг помогнах на непознатите за мен мъже. Един от тях беше точно Иън.
Когато разтърсих глава и погледнах към събеседника си, забелязах, че гледа към мен, а след това отмести погледа си. Да не би да го беше страх? От какво?
- Имал си късмет тогава. - отвърнах и кръстосах ръце.
- Защо не ме гледаш? Да не би да те е страх, че ще те върна отново в онзи ад или ще намериш края на живота си? - попитах, като подигравателна усмивка се появи на лицето ми.

-Не Таная,не ме е страх.Амазонките не харесват особенно мъжете,нали?Те само ги използват да им правят бебета,за да продължат рода.Веднъж имахме нужда от помощта им,а те отказаха.-инстинктите ми шепнеха,че може да се стигне до спречкване,но аз не исках да се стига до там.Ако не й беше приятна срещата ни можех просто да си вървя.Все пак тя им беше помогнала да избягат,може би не всички амазонки бяха мъжемразци.Или бяха?
Погледнах я право в очите-гледаше ме подигравателно,сякаш си мислеше че мъжа го бива само за за тежката работа,и да слугува.Амазонките наистина успяваха някак си да омагъосват и естествено бедните жертви мъже си мислеха,че бяха щастливи.

Понякога се чудех на глупостта на някои от другия пол. Това беше странно. Нямаше да му навредя и вече трябваше да го знае. Беше прав, че повечето амазонки използваха мъжете, само за да продължат рода, но не всички бяхме такива или по-точно аз.
- Явно аз не съм нормална амазонка. - казах, като усмивката ми беше истинска. Какво ми ставаше та само се усмихвах?
Може би се чувстваше застрашен по някакъв начин, но трябваше да разбере, че всяко едно нещо си има свое противоположно. Аз бях противоположното на останалите амазонки и точно това ми харесваше.
- Аз съм противоположното на останалите амазонки. - продължих уточнявайки с точност първоначалните си думи. Не исках да ме разбира погрешно, затова трябваше да включа и малко пояснение.

Вече малко се пообърках.Естествено,тя ни беше помогнала,за това едва ли беше,като останалите.
Реших да я тествам-приближих се повече към нея и обхванах с едната си ръка кръстта и я притиснах към мен.Мислех,че ще опита да ме повали на земята,но сега и се наслаждавах.
Не мислех че ще и хареса особенно-знаех,че амазонките обичат изцяло да контролират нещата.Тя се опита да се отдръпне,но ми се стори че и е приятно,не се дърпаше със сила. -Как ще докажеш,че не си като другите? - попитах. -Искаш да ме пронижеш,признай си,за амазонките сме недостойни и трябва винаги да се подчиняваме на волята им.Едва ли някой,някога би си позволил такава дързост.

Да си призная първоначално бях изненадана от дързостта му и се опитах да се отдръпна, но като че ли се чувствах някак си спокойно и защитена по някакъв начин в обятията му.
Амазонките бяхме войни, но също така бяхме и жени, а някои просто бяхме повече жени от колкото войни.
Не, не исках да го пронижа, но когато една жена е заплашена не действа ли някак си инстинктивно, като животно, докато аз си стоях там. През ума ми премина да го сритам или да разбия носа му с челото си, но беше ли нужно?!
Бях спасявала няколко, но по-голямата част биваше убивана от останалите от племето ни. Защо го правеха? Всеки заслужаваше да живее. Пред тях показвах онзи фалш, слагах маската на безчувствена кучка, а после, когато настъпеше времето я махах.
- Щом до сега не съм те убила или ще се превиваш на земята от болка. - проговорих накрая. Тази близост беше странна, но приятна. Какво ми ставаше? Какво правеха мъжете с жените? Беше нужно едно леко докосване, една прекрасна усмивка и всички жени се разтапяха. Бях ли запазила тази част?

Честно казано,бях изненадан.Не очаквах да и хареса импулсивната близост,но самодоволна усмивка се изписа на лицето ми.Значи все пак мъжете не бяхме тъпи играчки,според нея все пак.Не за всички тях.
-Радвам се,че не искаш да ме убиеш.-казах и я пуснах.Имаше нещо диво в нея и това ме привлече,но все пак не действах без на другия да му е приятно.За части от секундата,докато я държах ми се прииска да я целуна и да й се подчиня.Явно това бе магията,която излъчваха.Така бяхме хванати й предния път.
-Но щом не искаш да ме убиеш,тогава би ли приела компанията ми за една разходка?-загледах я с неприкрит интерес.Със сигурност не беше,като останалите от нейните.Друга със сигурност до сега би ми вързала синджир за връта и щеше да се забавлява с мен.А Таная бе толкова непринудена..сякаш беше запазила жената в себе си и може би обичаше,а не само използваше,за разлика от сестрите си.

Кимнах, когато ме попита дали искам компания. Не беше безопасно за никого тук. За мъжете от амазонките, а амазонките ако бяха сами, тогава можеше и да пострадат.
- Убеди ли се вече или искаш още доказателства? - зададох въпросът си , като преди да закрача уверено напред погледнах към устните му.
- Насам или натам? - посочих пътят на където отиваше той и аз. Във всеки един момент можеше някой да изскочи и тогава щяхме да загазим. Мен, можеше или да ме отлъчат или да ме убият, макар че нямах нищо против това. И без това си бях вълк единак и сама се справях по-добре.
Агресията у нас се зараждаше при най-малката причина, но не бях на мнение, че това е нещо амазонско. И мъжете бяха такива. Дали се дължеше на факта, че когато се чувстваме застрашени се държим като животни с инстинкта за самосъхранение.
До сега бях сигурна само в едно нещо. Независимо дали жената беше амазонка или не, мъжете винаги се опияняваха от красотата ни.
Повдигнах леко едната си вежда и скръстих ръце пред гърдите си, очаквайки отговора му, макар че бях сигурна, че в момента съвсем различни неща се въртяха из ума му.

-Не.Вече съм убеден.-отговорих на въпроса й и се усмихнах.Всъщност беше доста забавно да си в компанията й,тя беше истински войн.Докато завивахме и влязохме в една тесна пътечка се чу шумолене,като на нещо голямо измежду дърветата.Нямаше как да е кола,нямаше път.Значи...
Бързо извадих двата кинжала от джобовете на дънките си-в първия момент не се виждаше нищо,защото бяха омагъосани,но после показаха истинския си лик.Остро като бръснач острие от имперско злато с дълги сребърни ръкохватки.Таная също усети наближаващата опасност и се въоръжи и докато чакахме да бъдем нападнати я погледнах-изглеждаше толкова сладка,когато е готова за бой.Появиха се две емпуси-женски същества пиещи кръв,с магъосническа дарба-изглеждаха като прекрасни млади момичета,но ако се сръдеточиш,какъвто сега бях ще видиш грозната им същност-коса от огън,остри вампирски зъби и един обикновен и един магарешки крак.Направо бяха отвратителни.
-Я,какво си имаме тук!Полубог в компанията на амазонка?!Ще бъде истинско пиршество.
Засмях се,ако си мислеха че тези същества ще са ми проблем,много се лъжеха.
-Е,нападаме ли?-попитах Таная и се усмихнах.Изглеждаше сякаш ще реже глави.

Сивото ежедневие се промени толкова бързо и за момент си помислих, че всичко това е било само някаква игра, за да попаднем тук и той да си спаси задника.
След като изникнаха тези същества моментално се приготвих като извадих кинжала си, но явно не само аз бях въоръжена, защото и Иън носеше оръжия в себе си.
Докато неговите кинжали бяха от имперско злато и сребърни ръкохватки, моите бяха съвсем обикновени. Обикновеното беше нормално и наистина добро.
Подсмихнах се подигравателно, като чух думите излизащи от устните на тези "жени". Бяха толкова отвратителни и ако си мислеха, че могат да ни победят грешаха дълбоко.
- След вас драги ми господине. - казах, кога бях вече зад едната, готова да й прережа гърлото. "Почивай в мир" Казах си на ум, като нямаше да се отърве толкова лесно от жалкият си живот. Всичко щеше да стане бавно и мъчително или бързо и лесно. Това зависеше от мен. "Бързо!" Извика съзнанието ми. Кинжалът беше опрян в шията на жената и след това всичко свърши. Острият предмет в ръцете ми преряза гърлото на едното същество, а после се озова и в сърцето му.
Докато действах не забелязвах какво става около мен, кога не усетих лек метален вкус в устните си. Бях се окапала малко, но не беше проблем.
- Като детска игра. - проговорих, изправяйки се и триейки съвсем малката част кръв, която беше по лицето ми и погледнах към Иън и другата сврака. Можеше ли да ги наричам така?
Дали не трябваше да премахна главата на това същество за по-сигурно?

Двамата моментално скочихме върху емпусите и докато си играех с едната,Таная вече бе намушкала другата.
-Нямате ли си по-забавна работа от тази да причаквате бедни хорица в гората и да ги изяждате?-говорих с отвращение,знаех че след като изпиваха кръвта на жертвите си гадните същества погълват цели жертвите си.
-Няма кой да ни спре.А и наистина е забавно,като се молят за живота си.-отвърна подигравателно жената-магаре.Скочих и се озовах зад гърба й,определено не ми се слушаха гадните им приказки.Щях моментално да я пратя в Тартара,да лази като личинка из него,докато не се прероди след години.Реакциите й бяха бързи-тя се завъртя и се нахвърли към врата ми,но преди да забие зъбите си първо я пронизах с единия кинжал в корема,а втория във врата.Тя падна на земята и започна да се гърчи,след което стана на прах и се разпадна обратно в Тартара.Сайонара,кучко.Погледнах към Таная,нейната емпуса също се бе разпаднала на прах.Знаех,че имперското злато праща директно чудовищата в Тартара за дълго,така че кучката нямаше скоро да е проблем.
-Разказахме им играта,нали?Ха-ха.Скоро няма да се отърват от мъките,които ги очакват,докато се преродят.Ти си истински войн.-казах го искрено,възхищавах й се.Беше толкова бърза,че не бе дала на импусата шанс да си каже последните думи.-Но дали е проста случайност,че бяха тук?-огледах се наоколо за други врагове.За сега всичко изглеждаше спокойно.

Наблюдавах как Иън се оправяше с това магаре. Щях да ги наричам магарета. Бях готова да скоча между тях, когато "магарето" се хвърли към врата му. Ако той се беше забавил трябваше да действам бързо, колкото бе възможно по-бързо.
- И ти си добър войн. - отвърнах, като самодоволната усмивка се беше настанила на лицето ми. Огледах се наоколо и нямаше да се учудя ако още някое същество не се появеше и не съсипеше тъй спокойният ден или ако не се появяха амазонките, което щеше да е огромен проблем. Тогава и двамата щяхме да сме мъртви и заедно с жените-магарета да се "шляем" в Тартар или пък просто щяхме да умрем спокойно, което не ми се вярваше.
- Трябва да сме готови за още такива изненади, ако продължим натам. - проговорих, заставайки до него. Не знам защо, но хванах ръката му и лека, срамежлива усмивка се появи на лицето ми. Това ми се случваше за първи път, но трябваше да си имаме доверие или да има някаква връзка между нас.
- И двамата бихме могли да намерим края си, ако срещнем останалите от племето, но доколкото разбрах са извън пределите на тази земя. - обадих се отново, но с по-твърд тон. 
Така и не разбрах какво беше нередното в мен. Понякога можех да съм машина за убиване, а в следващият момент можех да съм мила и да обичам. Това беше странно, но пък ми харесваше да съм различна.
Шум? Отново ли? Но този път гласовете ми бяха познати. Бяха на някои от амазонките. Ама че късмет имахме! "Какво ще правиш сега Таная?" Попита ме вътрешният ми глас, а аз се огледах. Имаше не особено голям, но и не особено малък храст, който можеше и да ни съдейства. Още преди да е реагирал Иън, го издърпах към храстчето, като го съборих. Бяхме застанали малко неловко или само аз имах това чувство?
- Да не си мръднал и гъкнал! - продумах срещу устните му и се сведох съвсем леко.
- В тази посока тръгнаха. - чух да казва една от амазонките. Да не би да преследваха онези същества? Или отново бяха хванали някой мъж за тяхна играчка?

Таная ме избута към храста,а аз се опитах да се сниша.Нямаше да е никак приятно,ако изскочеше отряд от амазонки и видеха една от своите,а и аз я държах за ръката.Но нямаше как да са видели нещо.Гласовете сега приближаваха.
Надникнах иззад храстта-две жени с няколко ловджийски кучета,бяха видяли Таная и я заговориха.
-О,Таная?И ти ли си на лов?За чудовища или мъже?-двете амазонки се изхилиха доста неприятно.Видяха кръвта от емпусата,която Таная беше убила и се ококориха.-А може би си си намерила и от едното и от другото? -Таная започна да разказва за чудовищата,но не спомена нищо за мен. След малко се появи един мъж,облечен само с дънки и маратонки и каза на едната от тях:
-Къде ме водите,красива господарке? - той я гледаше с такъв захлас,явно беше новият трофей на русокосата новодошла.Кучетата започнаха да душат към мен.За щастие явно доловиха някаква друга миризма на чудовище и се затичаха в нея посока.

Когато говорех  с някоя от амазонките винаги гледах да остана хладнокръвна. Занимавах се и малко с кучето, докато говорех с тях и им разказах за онези жени-магарета. 
Когато се изправих, забелязах и някакъв мъж, който беше попаднал в капана им. Горкичният! Ако знаеше какво го очаква след това нямаше да е толкова заблуден. 
Погледнах към кучето, което явно беше надушило моят приятел, но след това тръгна в съвсем друга посока. "Това беше на косъм." Казах на себе си вътрешно.
Не след дълго амазонките, мъжът и кучето тръгнаха в друга посока, а аз им казах, че имам малко работа, която трябва да свърша.
Не чаках дълго време и изкарах Иън от храстаналице, като се засмях на физиономията му.
- На косъм бяхме. - проговорих тихо и се подсмихнах.
- Какво ще кажеш да отидем някъде, където няма да се опитат да ни убият? - попитах го, като се оглеждах наоколо. Едно от радостните неща беше, че Иън не ме наричаше господарке или нещо от сорта, защото това беше дразнещо.
Сивото ежедневие ставаше толкова интересно, но не исках да намираме смъртта си, все още. Бяхме млади и трябваше да си живеем животите.

-Така е.-съгласих си е се усмихнах.-Имам идея.-Познавах тази гора прекалено добре.-Има една къща малко по-нагоре по хълма.Страхотна е,но собствениците вече не идват толкова често.Ако искаш да отидем там?
Надявах се че ще каже да и ще дойде с мен.Харесваше ми компанията й.Въпреки че в началото бе рязка,после започнах да виждам забавната й страна.
Погледнах нагоре към хълма и я видях-бяла къща на два етажа,с тераса и с красива градина около нея.Знаех,че наблизо няма други къщи и винаги се бях питал,защото бяха построили тази тук,откъсната от цивилизацията.Нямаше как да се стигне до нея,освен пеша.Помня,че веднъж докато минавах покрай нея бях видял стара,прегърбена бабичка да полива градината пеейки си.Но това беше преди години,сигурно си беше отишла отдавна.Чуваше се лаят на ловджийските кучета на амазонките,явно преследваха нещо.Пак ли трябваше да се крия?Поне в къщата щеше да е безопасно.

Тук определено беше интересно.Може би защото атмосферата беше някак загадъчна.Винаги се бях чудил защо бабичката винаги посещаваше сама това място.Минахме през градинката заедно с Таная и видях отблизо всякакъв вид цветя-едното от другото още по странни и всяко с различен мирис.Сякаш те подканваха да влезеш по навътре и да разузнаеш.Любопитството ми надделя.Погледнах към Таная-изглеждаше съвсем спокойна и уверена в себе си,това адски ми харесваше у нея,не изпитваше съмнения,а крачеше сякаш вече няма нищо на този свят което да я изненада.
Може би не беше правилно,но точно в този миг неустоимо ми се прииска да я целуна,сякаш бях хипнотизиран,а и цветята не помагаха.Някак си ми пречеха на мисленето.Сега бяхме само двамата тук,определено взех да изпитвам някакви чувства към нея.Привличане?Да,но не беше само това.Имах чувството че съдбата някак ме е свързала с нея.
Натиснах дръжката на вратата и тя се отвори-беше отключено,което ме изненада.Вътре също беше много необичайно-след като влязохме в антрето всичко нататък беше една огромна градина.
-Къде мислиш,че сме попаднали?Каква е тази градина?-бях изпаднал в недоумение и още преди да си помисля нещо,сякаш бях забравил всичко-името си,произхода си,миналото...И всичко това беше заменено от други спомени-как аз и Таная посещаваме често тази къща,смеем се,влюбени сме.И всичко това ми се стори реалност.Усмихнах се и я целунах.
П.С.Съжалявам,че се забавих имах малко работа напоследък и нямах време за форума. (хъг)

Тишината, която беше настъпила беше приятна. Караше ме да забравя за всичките проблеми, които ни караха да изтръпваме и да се чувстваме в опасност.
С интерес наблюдавах момчето срещу мен. Беше някак си забавно да гледаш как мъж гледа цветята и като че ли им се възхищава? А след това погледът му попадна и върху мен. Какво ли си мислеше в този момент?
Иън натисна дръжката и влязохме вътре. Ококорих очи пред гледката, антре и цветя, много цветя. Кое от кое по-красиво или понякога странно.
Преди да успея да асимилирам всичко, което се случи, мястото където се намирахме и въпросът на Иън, той сля устните си с моите. Не можех да кажа какво изпитвам в момента, защото акълът ми беше на съвсем различно място. Отвърнах му като задълбочих целувката и през това време промърморих повече на носа си, нещо от рода "Нямам ни най-малка представа и не ме интересува".
П.С. Няма нищо. Както винаги съм казвала "случват се такива неща" (хъг)

Бях напълно омагъосан.В ума ми съществуваше само Таная и това ми се стори малко странно.Имаше и други картини,но те сякаш бяха от минал живот.Изведнъж почувствах тази къща като свой дом.Беше малка,прекрасна и отдалечена.Магическа,спокойна и така де,разбрахте за какво става дума.Таная обаче не бе повлияна от магията,явно защото притежаваше силна своя собствена.
Закрачих по тясната пътека,която водеше към стая изцяло открита с прозорци,вътре имаше само една пейка и нищо друго.Виждаше се как слънцето залязва,всичко беше в гробна тишина.
-Скъпа,гледаш ме странно.-така беше.Изпитвах голямо облекчение,че съм тук с нея.Сякаш бях дрогиран.-Чувствам се странно,помня тази къща и почти нищо друго от живота си.Дали това е нормално?-казах го,но сякаш не ми пукаше особенно,не изпитвах тревога.

Започнах да имам странното предчувствие, че това място не беше толкова безопасно, за колкото го мислех първоначално. Сякаш това обаяние, което водеше у Иън щеше да свърши зле и за двама ни. 
Наблюдавах го внимателно и крачех бавно и предпазливо зад него. Надявах се преценката ми да е грешна и да не се озовем в лапите на някоя откачалка, която само се чуди как да подмами младежите, най-вече от мъжки пол и след това да ги убие.
"Скъпа" ли ме нарече той? Да, беше дрогиран и в това не се съмнявах. Тези растения бяха странни, сякаш бяха някакви залъгалки? Наркотици?
- Иън, осъзнай се! - казах като го обърнах срещу мен и го гледах някак си строго. Ако нищо не помогнеше трябваше да го изкарам от тук.
- Ти не си на себе си! - продължих да му говоря, но сякаш той се намираше в свой собствен свят в момента. Хванах го за раменете и го разклатих, като се надявах това да помогне поне за малко.

Малката отдалечена къщичка-да,това беше таен любовен капан,където се озоваваха не малко младежи.Всъщност една вещица преди живееше тук,но си беше съвсем нормална,ако изключехме че беше последователка на Деметра и отглеждаше всякакви не знайни растения.Докато божественото ми аз витаеше на много места,изведнъж съзнанието ми се съсредоточи там и внезапно се озовах в градинката пред къщата.Някои се беше упоил от любовните аромати,това бе сигурно.Усещах тези неща.А също усещах,че син на Марс е в компанията на амазонка.Каква ирония!Дали не се бяха избили?Не,той бе силно привлечен от нея.
Та-та-тарам.-зачаках нещо да се случи,но нямаше противодействие.Чуваха се гласове и някой се смееше истерично.Реших мислено да вляза вътре и да видя какво става.Охо!Той я целуваше,и това ако не бе промяна в правилната насока.Но не трябваше да бъде заради някоя магия,определено.Затова влязох.
-Здравейте!Извинявам се за това.-щракнах с пръсти и момчето забели очи.-Той вече е добре,ще се оправи след малко.Ще съм ви благодарна,ако обаче не идвате повече тук.Тук живееше вещицата Димтра,сега е мъртва,но цялото място е все още омагъосано.-казах и се усмихнах на момичето.
П.С.Съжалявам,че се намесвам в рпто ви,но Иънчо ме помоли да се присъединя към вас понеже ми се пише а няма с кого,дано нямаш нищо против.. (:

Както си стояхме така, аз опитваща се да събудя, едва ли не Иън някакво момиче влезе и щракна с пръсти, като  най-спокойно каза, че е добре и ще се оправи. Да не би да беше богиня?
Реших да не си играя на догатки и прочие и се поклоних пред момичето. Не исках да разгневи боговете, ако блондинката срещу мен беше една от тях.
- Благодаря Ви много. - проговорих накрая и съвсем лека усмивка се появи на лицето ми.
- Бихте ли ни разказали малко за това място? - попитах и ако не искаше да ни казва нищо нямаше да упорствам да науча, но щом действаше по този начин на останалите, можеше и да донесе и смърт на някой отшелник.
П.С. Нямам нищо напротив и добре дошла. Съжалявам че поста е кратък, но едва си открадвам по малко време от работа.