Градината пред двореца

Ако трябва да бъде честни Мел, не се правеше наистина на добра пред родителите си. Просто около тях беше някак по-спокойна... Е добре на моменти имаше някоя друга актьорска игра, но пък и беше интересно, как понякога баща й сляпо й вярваше.
Въпреки че тя не винаги го приемаше като баща. Понякога през главата й минаваха такива безумни мисли, че чак срам я хващаше на моменти. Но имаше и мисли, които я разтреперваха и я караха да се подмокря. Но разбира се това бяха мисли, която тя криеше само за себе си. За това и беше играта на доброто момиче.
Тя доста дълго се разхождаше в градината обмисляйки една доста налудничева идея. Майка й я нямаше в момента в царството и това даваше възможност на Мел да... е може би определението " да прелъсти баща си " беше най-точно казано. За ушите на смъртен звучеше налудничево, но сред боговете това беше нещо абсолютно нормално. Все пак майка й се водеше племенница на баща й и това беше повече от объркващо, а и никои не мислеше за това.
Докато размишляваше тя въобще не беше усетила присъствието на Плутон на около. И без да се усети завивайки по един от коридорите на лабиринта, които познаваше като дланта на ръката си, тя се блъсна като нелепа ученичка в него.
- Мамка му, татко. Извинявай - добре тази псувня не беше нужна но просто й се изплъзна от устата и на лицето й веднага се появи извинителна усмивка.

Въпреки, че Плутон не бе особено общителен и като цяло не изпитваше кой знае какви нужди, обичаше да прави нещо и да има някой покрай него. Съпругата му отново бе напуснала царството и макар това да му носеше известно удовлетворение, в началото се чувстваше доста самотно. Бързо свикваше с присъствието й, което в подобни моменти му се виждаше толкова приятно и какво ли не би дал, за да е там и да му мрънка. Но тъй като не смяташе да си седи в стаята и да се жалва, реши да се разходи из царството си и да види дали всичко беше наред.
Няколко часа покрай реката го бяха успокоили, така както нищо друго не можеше. Хубаво бе да гледаш как душите на грешниците страдат и да знаеш, че държиш в ръцете си такава сила. Никой от братята му не би намерил удоволствие в това, на Хадес бе коренно различен от тях ... въпреки че той би се зарадвал и на техните места.
Връщайки се към двореца потърси Мелиное, тъй като не възнамеряваше да вечеря сам. И веднага щом я усети тръгна към нея, но очевидно тя не бе усетила него. Недоволство се изписа на лицето му, когато чу думите й и дори не се опита да го прикрие. Не му допадаше езика, който използваше. Хората не можаха да говорят културно или уважително, а ето че и дъщеря му вече прихващаше от тях.
- Може би трябва да внимаваш повече - каза студено той, като продължи да я гледа смръщено, чудейки се дали все още искаше да прекара остатъка от деня с нея.

На Мелиное не й харесваше когато той е гледаше така намръщено. Сигурна беше че не е доволен от изразните й средства. А тя винаги се стараеше да го впечетли и да се  държи добре и изведнъж така да се изложи. Мразеше хората и тяхните навици да говорят по такъв гаден и непочтителен начин.
- Съжалявам, за езикът си. Наистина трябваше да внимавам повече - тя сведе глава покорно. Това проваляше плановете й за цялата вечер. Мразеше когато се издънеше заради нещо, което беше прихванала от тъпите и жалки хора. Ето още една причина поради, която толкова обичаше да ги мъчи.
Тя продължаваше да гледа черната земя под краката си, чудейки се как да го предразположи. Той беше доста мрачен, когато майка й си тръгваше, въпреки че и двамата не бяха кои знае колко моногамни те явно се обичаха. Това беше доста странно на моменти, но абсолютно разбираемо. Сигурно си беше истински ад да стоиш с един човек цяла вечност.
- Ако искаш ще си тръгна? - каза тя с лека тъжна нотка. Не беше някоя лигла и не разреваваше при най-малкия проблем. Въпреки че беше време за вечеря и той сигурно я търсеше точно заради това. Което значеше, че сигурно тя трябва да изчака със своята вечеря, ако той реши, че тя вече не е приятно компания.

Дълго време продължи да я гледа така смръщен, но погледа му вече бе по-скоро изпитателен. Бе събрал вежди, сякаш се опитваше да види нещо много малко, нещо отвън видимото и първоначално дори не реагира на извинението й. Беше я чул много добре и бе възприел думите й, но не бързаше да я удостои с отговор, преди да реши какво всъщност искаше да прави. Все пак нямаше голям избор и въпреки хапливия й език, тя бе най-достойна да му прави компания, когато Персефона не беше с тях. Двете се различаваха доста, а той намираше различно удоволствие в компанията на всяка от тях.
- Не, разходи се с мен! - каза най-накрая заповедно той, без да й остави никакво право на избор.
В коренна противоположност на ледените му думи, Плутон докосна нежно дъщеря си, когато тръгна напред и двамата се обърнаха в една посока. Положи ръка на гърба й, от която се разнесе мека топлина, а после бавно я спусна надолу, докосвайки я само с върха на пръстите си, докато не стигна до нежното й кръстче. Прекрасната й фигура бе създадена за нежни ласки и дори богът бе забелязал това. Ядосан или не, никога не можеше да бъде физически груб с нея и ако беше поне на половина толкова горделива, колкото бе той, би се обидила много повече от ледените му думи и мълчанието, с което често я наказваше.
- С какво се занимаваше днес - попитай най-накрая той, все още държейки я нежно за кръста. Това всъщност не го интересуваше толкова ... дори никак, но тази тишина просто го разяждаше.

Харесваше й когато я докосваше. В съзнанието винаги й извикваше мисли, но те доста бързо превземаха съзнанието й и тя често се унасяше в тях, но този път гледаше да се съсредоточи към баща си. Винаги е искала да го впечетли с нещо или да му покаже, че не е издънка, въпреки че никой никога дори не е намеквал за подобно нещо.
- Нищо интересно. Обичайното. Създадох няколко кошмара, но нищо интересно. Още не съм си намерила някои специален, които да измъчвам - понякога Мел, обичаше да се набелязва някои човек. На обичаше известните. Подлудяваше ги като ги караше да се съмняват, като им пращаше един и същи кошмар известно време. Те почваха да го тълкуват и да го разнищват и това ги подлудяваше. Беше наистина забавно и направо й идваше на моменти да поиска оскар за изпълненията си.
- А ти какво прави днес? - надяваше се да се поуспокои малко питайки го за него. Той беше доста горделив и обикновено за да го умилостиви тя винаги подхранваше егото му. През по-голямата част от времето й се получаваше дано и този път беше така. Наистина й се искаше днес да потръгнат нещата.

Очакваше нещо по-интересно, което щеше да го задоволи, но точно като него и момиченцето му не бе имало особено интересен ден. Не знаеше какво да й отговори, тъй като реално погледнато не бе правил нищо и целия му ден можеше да се побере в едно изречение, а това го дразнеше още повече. Все пак не възнамеряваше да си мълчат цяла вечер и да си пращат я нервни, я невинни погледи, затоа събра мислите си и се опита да й привлече интереса.
- Все същото - започна бавно той, като съзря една пейка и се отправи към нея, побутвайки нежно Мелиное в същата посока - Прекарах доста време край реката. Имаше нови души, чиято съдба все още не бе определена, но нямаше нищо особено, което заслужава да се обсъди.
След като най-накрая стигнаха въпросната пейка, Плутон пусна дъщеря си, като й направи знак да се настани, без всъщност да й предлага каквото и да е право на избор. Вече не беше ядосан заради думите й ... по-скоро не искаше да го оставя сам, а щом той беше решил нещо, тя нямаше право да го оспорва. Бога обичаше да се налага, а Мел бе наясно с това и като добра дъщеря винаги изпълняваше желанията му.
- Не искам да съм сам днес - най-накрая повдигна въпрос - Ще вечеряш с мен! - и въпреки това продължи да се разполага с нея, сякаш не бе просто негова дъщеря, а притежание.

Аха най-накрая стигнаха до въпроса. Напълно разбираше, защо беше толкова властен. Винаги след като майка й си тръгнеше той доста често си търсеше всякаква компания и рядко отказваше някое дори най-обикновено и тъпо развлечение.
- Разбира се - каза тя и на лицето й изгря лека и мила усмивка. Трябваше да каже нещо, чрез което да разбере, че днес тя нямаше и без това никакво намерение да го остави намира. Но не трябваше да звучи прекалено лигаво, не беше на 5 от хиляди години насам. За това момичето подбра много внимателно следващите си думи.
- То и аз те търсех преди малко. За да те питам дали ще вечеряме заедно - за сега не звучеше прекалено сладникаво, което беше добре. - Знам, колко скучно ти става винаги след като мама си тръгне - е поне не използва дума, като тъжно или унило. Сигурно би я изгледал ужасно странно, а и самата тя би се очудила на думите си. Все пак тя не беше чак толкова мила пред тях. Не можеше да е съвсем глезено дете. Първо на тях щеше да им е писне, а и на нея тази роля й беше противна.
Чудеше се дали да не каже, че и тя се чувства, така но вече щеше да стане наистина сладникаво, за това си затвори и устата и го погледна чакайки отговорът му. Не искаше да повдига повече темата за майка си.

Не му стана много приятно от отбелязания факт и все пак не можеше да я гледа ядосано или да й се скара, защото е отбелязала истината. Колкото и жалко да му се виждаше, той наистина се чувстваше подтиснат, когато половинката му не беше до него. Трудно бе да се каже, че между тях имаше някаква силна любов, която споделяха всяка минута, но определено имаха връзка, която малцина бяха виждали. Хадес обичаше Персефона заради красотата й, а тя защо обичаше него не му бе много ясно, но и двамата бяха предани един на друг. Отдавна бяха спрели да живеят само за себе си и това доставяше малко удоволствие дори и на него.
Без да осъзнава напълно действията си, Плутон протегна ръката си и нежно погали бузата на дъщеря си с външната страна на пръстите си. Беше толкова красива, почти колкото майка си, а характера й бе идеален за събеседване. Нищо чудно, че тя винаги щеше да първия избор след Прозерпина. Така съвършена и изкусителна, че гордост беше слаба дума да опише това, което изпитваше. Но понеже Богът все още не можеше да достигне доброто си настроение, виждаше единствено несъвършенствата й, които макар минимални, изпъкваха над това, което обичаше в нея.
- Кожата ти е загрубяла - каза съвсем спокойно той, сякаш това беше нещо обикновено, което се казваше на всяко момиче, като отдръпна ръката си от нея и търпеливо изчака отговора й. Дали умишлено се опитваше да я жегне?

Когато отново я докосна в главата й отново нахлуха неканени мисли, които се опита да пропъди за да се фокусира. За да не изглеждаше прекалено размечтана. Но коментара които на прави той малко я очуди и дори я нарани.
Въпреки че не беше нещо кой знае какво след всичките й опити да го умилостиви той каза само това. Е поне него каза като обида. Тогава наистина щеше да се превърне в майка си, която често избухваше особено около него, а той често избухваше. Абе най-общо казано за 4 месеца в година тук не беше никак тихо. А и от време на време беше забавно да ги слушаш...
Мел й искаше да му отвърне някак, както би направила със всеки друг, но респектът й към него я спираше, а и съвсем щеше да заприлича на онези идиотски и жалки същества хората, които ненавиждаше.
Тя отклони поглед от неговия. Не й беше приятно всичко това, но той явно все още не беше достигнал доброто си настроение. Мразеше когато трябваше да се старае толкова много.
- От вятърът е напоследък често се разхождам из ветровити места - всъщност това не беше точно така. Но просто не знаеше какво да каже. Не можеше да каже, че от възрастта, щеше да прозвучи като някоя старица на осемдесет години. Понякога й се повдигаше когато й се налагаше непрекъснато да се оправдава пред него. Рядко му отговаряше, а през повечето случай просто си намираше извинение да си тръгне.

Плутон затвори за секунда очи, хокайки се на ум. Нуждата да създава сплетни и раздори беше толкова силна, че на моменти не можеше да не й се подчини, но нито случая беше подходящ, нито седящият пред него. От всички най-малко искаше да дразни момиченцето си, най-вече след като щяха да прекарат следващите няколко месеца сами. Имаше нужда някой да замести Прозерпина, което го навеждаше на мисълта, че тя имаше много по-голямо влияние над него, отколкото бе предполагал, но разбира се никога не би го признал пред която и да е от тях. Но пък и не можеше да се каже, че беше много мил и със съпругата си, когато тя бе покрай него. Единствените моменти, в които наистина я оценяваше, бяха когато я нямаше.
- Хайде да влизаме вътре - каза той все така спокойно, загърбвайки старата тема. Не можеше да се извини, това бе просто немислимо, най-вече за подобна глупост. Ако беше обидил някой, значи той го бе предизвикал по някакъв начин, независимо дали това беше истина или не. Но не искаше да задълбава този потенциален спор. Радваше се, че Мелиное не обичаше да спори с него, нито да му се опълчва, а той доста често й даваше поводи да го направи.
Изправи се, като й подаде ръката си, чакайки тя да направи същото и да отидат най-накрая да хапнат. А ако всичко минеше добре, можеше да си намерят някое друго непланувано забавление тази вечер. Нямаше я добродетелената й майка, която да ги критикува и подлудява с моралните си възгледи.

Разбира се Мел, не очакваше от него извинение. Сигурно би си помислила, че е болен или някой му е направил нещо. Това че набързо смени темата й се стори наистина по-правилно и точно по техният вкус. Ако той я обидеше със или без причина тя просто го преглъщаше. А тя да го нагруби с нещо... това никога не се е случвало. Така че те поддържаха една такава хармония, която не изглеждаше много равноправна. Но ако наистина искаше някога да наследи кралството на баща си трябваше да мълчи и да се държи както трябва.
- Добре - каза тя равнодушно и на лицето й се плъзна усмивка все едно нищо не се е случило. Ако искаше да го предразположи към добро настроение трябваше и тя самата да е в добро настроение.
Тя положи ръка в неговата и те бавно поеха към двореца. Не се притесняваше дали някои ще ги види така. Такава близост беше характерна за боговете. С тази смесена кръв вече беше трудно да се определи кои какъв ти се пада наистина. Ако трябва да сме честни Персефона й се падаше и братовчедка, но това бях подробности, които никои не обсъждаше. Дори майка, която беше прихванала част от морала на хората, но тя го изразяваше по друг начин.