Persephone - Queen of the damned

Лик: Taylor Momsen
Име на Бога: На света е известна с две имена Персефона и Прозерпина. Лично тя предпочита първото. (Може ли да ми смените името на  Persephone)
Бог на: Кралица на подземният свят.


История:
Родена по върховете на планината Олимп Персефона е една от най-прекрасните и желани богини в средите на боговете. Още от ранна възраст много нейни събратя са искали ръката й, но майка й строго я пазела, а и Ерес (накратко от Персефона) още не била разбирала от всички тези любовни неща и не била предирчива. Вярвала на майка си безусловно и все още е така.
С удоволствие отишла в Сицилия където по цял ден се разхождала в градините с океанидите и ядяли плодове от овощните градини, а спели под открито небе. Персефона нямала никаква представа какво й предстояло да се случи... Когато видяла хубавото и красиво ново цвете тя веднага искала да го докосне. Да вдъхне от ароматът му и да разгледа цветовете му от близо. 
Но тогава земята се отворила и тя паднала на земята пищейки заради колесницата която скрила прекрасното слънце, което тя така обожавала. Черните подобия на коне спряха точно пред нея, а тя беше изплашена до смърт, докато не видя богът, който се извиси над нея. Той беше мрачен и заплашителен дори повече от конете, но поне да види същество като нея успокояваше за малко Персефона.
- Кой си ти? - попита тя. Нямаше от къде да познава принцът на мрака. За него никои не говореше. 
Хадес само се усмихна победоносно и я грабна в прегръдките си и отново се качи на колесницата и потегли обрано надолу в земните недра. Беше толкова бърз, че тя нямаше време отново да изпищи.
***

- Защо ме доведе на това мрачно място? - не спираше да пита тя сигурно от половина час. В началото й хареса хубавата стая в която изведнъж се озова. Мебелите бяха по-хубави и от тези на царете в платите им. Навсякъде бяха окачени факли, а в камината гореше буен огън. Мястото беше много светло и уютно, но после можеше да усетиш едва доловимата миризма на застояло и леко леденият полъх, въпреки буйният огън в камината. От време на време се чуваха тихи и далечни стенания, а ако погледнеш нагоре виждаш пълна тъмнина... слънцето го нямаше.
- Къде съм? Кажи ми! Кой си ти и защо ме доведе тук? - не спираше да пита, а гласът и ставаше все по отчаян. Седеше в големия стол прибрала колене към гърдите си. Гледаше мъжът който я беше довел тук, а той още стоеше и я гледаше победоносно.
- Не се бой - гласът му беше така плътен и успокояващ и тръпки я полазваха. - Нищо лошо няма да ти се случи. 
- Къде е слънцето? 
- Тук няма слънце. Само аз и ти сме.
- Що за място е това, че Хелиос да не може да достигне до него? - попита очудено тя.
- Ти си в подземното царство. 
- Подземното царство? Що за място е това? - разбира се тя никога не беше чувала за това място. Предполагаше се че тя ще живее вечно и никога няма да се озове тук.
- Тук идват душите на мъртвите хора след като умрат - каза спокойно той. Хадес се приближи до нея към стола и клекна пред нея. - А аз съм Хадес царят тук, а ти ще си моята царица. 
- Твоя... майка ми тя...
- Майка ти не знае, че си тук. Зевс се съгласи да те взема и аз те взех... 
- Но майка ми...
- Забрави за нея. От сега нататък ще живееш тук с мен. Ще управляваме заедно. Ще ти дам всичко, което поискаш. Няма да си лишена от всичко...
- Искам майка си... 
***

Персефона с месеци стоя в подземното царство. Хадес непрекъснато се опитваше да я ухажва, да я разсмива. Но тя беше прекалено тъжна заради отсъствието на майка си. Едва се хранеше и непрекъснато беше изтощена. Най-накрая Хадес успя да вдъхне живот в нея чак когато й каза, че се връща при майка си. Тя веднага стана от леглото си готова за тръгване. 
Хадес мълчаливо я заведе до колесницата си при Хермес. Но преди тя да се качи Хадес я дръпна настрани и й подаде едни червени зрънца с молба да ги погълне. Тя не разбираше защо го искаше той искрено я умоляваше да го направи. Накрая тя ги погълна и попита.
- Но защо? 
- Това е знак, че завинаги ще си моя - усмихна се широко той и изведнъж я целуна по устните бързо, но нежно. Това я изненада. Беше виждала човешките мъже да целуват така жените, които обичат. И чак тогава всичко й се подреди...
***

Решението на баща й не й се понрави. Въобще не искаше да се връща в подземното царство. Но поне през повечето време щеше да е с майка си. Всеки път когато дойдеше време да слиза при съпругът си и тя и майка й помръкваха и дълго се сбогуваха...
С времето започна да свиква с подземното царство и с Хадес. Мрачният и озлобен нрав в началото я смразяваше и плашеше и тя със седмици не го поглеждаше. Но след векове се научи как да постъпва и как да предотвратява неговите изблици на гняв. Но това промени и нея. Тя също стана доста избухлива, но все пак се сдържаше повече от него. Езикът й вече не беше мил и приятен, беше твърд и властен. Имаше моменти на спокойствие между тях из всички караници, за това как той я отвлякъл и как я беше подмамил с наровите зрънца, в които той беше прекрасен, а тя се превръщаше в предишната Персефона. 
В днешни дни, тя се разхождаше спокойно по земята през което време на година си искаше, но есените и зимите стоеше по няколко седмици в подземното царство и рядко излизаше. 

Допълнително:
Тя е научила няколко номера от Хадес и също толкова умело и добре може да контролира и властта на подземното царство.
Има си собствен Цербер, подарък от Хадес за една от годишнините им.