Your Home Is Where Your Heart Aches / Aria Chime /

Aria Chime (Ария Чайм)
22 (ненавършени)
Дъщеря на Нептун (богът на морето) и Аврора Чайм (позната още като музата на музиката Евтерпа) -> сирена
Astrid Berges-Frisbey

Your Home Is Where Your Heart Aches / Aria Chime / Tumblr_ma54gazTjR1rfinceo2_250

Your Home Is Where Your Heart Aches / Aria Chime / Tumblr_ma54gazTjR1rfinceo2_250

Ария е много особена личност. Тя е мълчалива, потайна, понякога подозрителна или в общи линии мистериозна. Изключително умна, но срамежлива. Обича да бъде сама или със сирените. Трудно е да я накараш да говори, обикновено отвръща само с кимане. Не се чувства комфортно сред сухоземците. Мрази всичко и всеки, който се опита да нарани нея или семейството й. Ария може да бъде и импулсивна, но това е единствено и само, когато е в опасност. Тогава тя действа спонтанно, без да обмисля нещата. Тя е миролюбив човек и обикновено би си послужила с думи или мълчание, от колкото с физически действия. Единственият начин да накараш момичето да се усмихне (говорим за истинска усмивка, а не от онези фалшивите, които тя често използва) е, когато е в близост до море или океан. Там тя се чувства в безопасност и истински щастлива.

Your Home Is Where Your Heart Aches / Aria Chime / Tumblr_ma54gazTjR1rfinceo4_250

Your Home Is Where Your Heart Aches / Aria Chime / Tumblr_ma54gazTjR1rfinceo4_250

Ария Чайм - едно наистина изящно същество. Дъщеря на Нептун и Евтерпа, девойката е олицетворение на истинската красота. Но това не е нещо необичайно, след като момичето е сирена. Заложено е в нейната природа, да подмамва наивните моряци към скалите, а след това да ги завлича в морските дълбини. Но Ария е различна от своите посестрими. Разбира се, в добрия смисъл на думата.
Беше студена и бурна нощ. Годината бе 1992, беше октомври месец, ден 12. Силните проливни дъждове, придружени с проблясъците на светкавици и силния тътен на гръм, бяха нещо обичайно за сезона. В една малка схлупена къщурка, далеч от шума на забързания град, се чу тихият плач на бебе. Под оранжево-червеният покрив за първи път Ария Чайм отвори очи. Плачът, който доскоро огласяше малката къща, утихна. Момиченцето бе в безопасност в прегръдките на майка си.
Беше едва на пет, а вече бе сам сама срещу коварния свят. Майка й вече не бе до нея и нямаше как да се скрие в топлите й прегръдки. Нямаше кой да я пази на сушата. Ария седеше на скалата, вдлъбната в морето. Гледаше как слънцето се скрива зад хоризонта. Шумът от вълните разбиващи се в скалите я успокояваше. Щом луната освети нощното небе, баща й прати сирените при нея. Нептун нямаше да я остави, напротив щеше да я вземе под крилото си. Щеше да я държи близо до себе си, за да я пази и да запази единственият спомен от Аврора. Погледът на девойчето ту беше върху лицето на красивата жена, ту към ръката, която й подаваше. Не и отне много време да вземе решение. Тя постави ръка в дланта на морската красавица, а русалката внимателно я пое в ръцете си. След секунди плуваше към морските дълбини заедно със своите сестри.
Бе навършила петнадесет години. Тя бе радост за очите на баща си. Но трябваше да се докаже. Затова тази нощ бе толкова специална.
Ария се бе настанила върху потъмнялата скала. Лунните лъчи галеха кожата й. Пъстрите й очи блуждаеха из хоризонта. Морето бе спокойно. Наоколо бе тихо. Изведнъж в далечината се чуха гласове. Сирената се вгледа по-внимателно и установи, че не особено далеч от скалистия бряг, плаваше дървена лодка. Това бе мигът. Нямаше време за губене. Девойката се настани и леко притвори устни. Започна да пее. Гласът й, той бе като ангелска мелодия звучаща от небесата. Самата песен бе зов към нейните посестрими. Съвсем скоро лодката обърна курса си, следвайки нежната мелодия. Моряците спряха да гребат и погледнаха Ария. Бяха омагьосани. Песента звучеше, а съвсем скоро другите сирени се показаха и бавно се приближиха към лодката. Мъжете им се любуваха, русалките също. Примамваха ги с усмивка или леко присвити устни, готови за целувка. Най-накрая песента на Чайм спря, а сирените неочаквано издърпаха всички момчета от плавателния съд. Дори и да се бореха, нямаше смисъл. Бяха завлечени към необятните морски дълбини. Всичко утихна. Ария остана сама втренчила поглед в лодката. След миг вече я нямаше.
Ария бе отказала да наранява сухоземците, оставяше това на по-възрастните и опитните. Но това се харесваше на останалите създания. Те я използваха като примамка - с прекрасния си глас тя омайваше наивните моряци, а те просто ги завличаха към дъното.
Години по-късно, всичко бе нормално. Сирената плуваше на воля из необятната шир и от време на време примамваше някой изгубил се кораб към своята гибел. Всичко бе спокойно. Тя бе щастлива. Но всички знаем, че всяко нещо има начало и край.

Ако искаш да си сирена майката ти трябва да е някоя от музите Терпсихора или Мелпомена или от Стеропа... ако е човешка жена тогава си полу-бог.

Добре. Ще го оправя.

Добре одобрена си Smile

Благодаря! С:

» Aria and Kata