Фоайето...

Вратата на дворецът се отвори с изключително голям трясък. Мелиное влезе бавна и грациозна походка в къщи. Дали сега тя трябваше да се разсърди, че Плутон не я посреща... Всъщност като се замислеше не й пукаше много в момента. Беше в страхотно настроение и се надяваше да го поддържа още известно време.
- ПРИБРАХ СЕ - извика и смехът й се разнесе из къщата благодарение на ехото.
Тя се завъртя няколко пъти на място все едно някои можеше да я огледа. Е то имаше и какво да се види. Синята рокля беше потъмняла, на места до черно, заради много кръв изсипала се върху нея. Косата й също беше доста изпоцапана с кръв, а роклята на места също беше и скъсана и раздрана. През тази седмица реши, че няма да оправя външният си вид. Така хората се плашеха повече и това й доставяше не измеримо удоволствие.
Изведнъж забеляза един от слугите, които стоеше настрани с наведена глава и чакаше заповеди.
- Гладна съм, донеси ми нещо за хапване - каза строго тя и той веднага се изпари за да изпълни желанието й. Тя продължи да се радва на добре свършената си работа на земята.
Хората бяха изпаднали в истинска паника. Мислеха, че вилнее нов сериен убиец или нещо такова. Разбира се тя си беше убиец, но рядко оставяше толкова много жертви наведнъж и в толкова кратък период от време. Единадесет за седмица... Рекорд.

Подобен шум и да искаш, не можеш да игнорираш. Подобно на баща си, Мелиное знаеше как да вдигне всички слуги на крака и да оповести на цялото подземно царство, че се е прибрала. Но и Плутон това чакаше – блудната дъщеря да се завърне. Не я беше виждал доста отдавна и на пръв поглед човек би си помислил, че му е липсвала, но богът разбираше имаше по-приемлив и студен отговор – в двореца бе прекалено скучно без нея й майка й. И все пак, кое точно беше истина, бе много трудно да се каже. Единствено той си знаеше какво му е на сърцето, а очевидно там имаше място за повече от една жена.
След като реши, че търпението му не бе достатъчно силно, за да я изчака сама да отиде при него, най-накрая се вдигна от трона си и тръгна по посока на гласа й. Стана му някак смешно и топло на сърцето, когато чу заповедите на момиченцето си, което очевидно беше изгладняло, но едва ли това бе причината да се прибере вкъщи, а той възнамеряваше да я научи, дори и да му се наложи цял ден да се кара с нея … едва ли щеше да преглътне лесно гордостта си и да си признае, че никъде не може да се почувства така добре, както у дома, близо до баща си. Но щом я видя … май щеше да е добре, ако се беше прибрала малко по-рано, поне да се преоблече.
- Не мисля, че това е подходящо място за ядене – каза той, като най-накрая привлече вниманието й – нито пък дрехите ти …

Мел се обърна светкавично към баща си, когато чу гласът му. Съвсем беше забравила за техните дрязки и караници от преди седмица. През тази седмица не само си оправяше настроението, но дори го приповдигна. Чувстваше се толкова кипяща от енергия. Имаше чувството, че може да направи всичко.
- Че какво им на дрехите? - попита тя хващайки крачетата на роклята си. - Само добавих няколко мой елемента по нея. Мисля, че е прекрасна - усмихна се широко и отиде до него и го прегърна неочаквано, но както казахме тя беше в едно от най-добрите си настроения...
Обаче доста бързо се откъсна от него, защото поръчаната от нея храна пристигна и тя веднага взе една ягодка и отхапа част от нея, въртейки се на едно място и оглеждайки плодовете, които бяха натрупани на подноса.
- Ти какво прави докато ме нямаше? - попита тя. Не че не искаше да го отрупа с подробности засягащи всички щуротии които беше направила на земята и цялата паника, която успя да всее сред простосмъртните хора. Беше толкова забавно да ги гледаш...
Тя до изяде ягодата си и остави дръжката на плота и този път взе един банан. Обели го на два пъти и отхапа първата хапка със задоволство и набързо метна един поглед на баща си, но беше за по-малко то секунда и не видя изражението на лицето му. Започна да дъвче бавно и да се наслаждава на вкусът.

Хранеше се така, сякаш някой я беше държал гладна с месеци и ако можеше щеше да набута два банана в устата си. Но въпреки това, Плутон не можеше да седи спокойно, гледайки я така. Човешката кръв си беше мръсно нещо, прекалено мръсно за да си цапаш ръцете с нея, най-вече храната. И все пак дори той не можеше да отрече, че понякога му доставяше невероятно удоволствие сам да се справя с хората, а любимото му занимание оставяше не перна, а дрехи плуващи в кръв. Всеки си имаше хоби и той не можеше да съди дъщеря си заради нейното, но нямаше да й позволи да се храни така.
- Очевидно същото, каквото и ти – отговори най-накрая на въпроса й, като бързо се скри от погледа й, минавайки зад нея.
Въпреки разстоянието между тях, скандала от последния ден и всичко останало, те си приличаха доста. Убиваха скуката по един и същи начин – убивайки хора, макар че жертвите на Хадес вече бяха мъртви, но това не му пречеше да ги връща към живот, само за да ги убие още по-мъчително и да им напомни, че греховете се заплащаха скъпо. Но сега мислите му бяха на друго място, затова още при първата си възможност, хвана ципа на роклята й и го дръпна рязко надолу до самия му край. А веднага след това, още преди да е успяла да реагира, смънка презрамките до лактите й, като роклята й се спусна надолу.
- Съблечи я! – заповяда й той с мек тон, но ако не го послушаше, нещата щяха да се променят.

Докато хапваше банана на Мел и минаваха всякакви мисли, но не и нормалните, които можеше да има свързани с баща си. Разбира се те и двамата не бяха нормални така че нямаше от какво толкова много да се притеснява.
Почти беше до изяла бананът си когато усети как роклята й се отхлабва и звукът от свалянето на ципа. За малко да ахне от очудване. Дали той правеше това, което той си мислеше или просто го дразнеше изцапана с кръв дреха и си позволяваше доста повече навлизайки така в личното й пространство... но като чуваше тембърът на гласа му се надяваше да е първото, защото вече можеше да усети влагата между краката си.
Остави обелката от бананът на подноса и свали ръцете си позволявайки на роклята да падне спокойно на земята. И разбира се не можеше да я остави там тя се наведе бавно отърквайки приятно задните си части в достойнството на Хадес. Мелиное вдигна роклята и я метна към слугата наблизо.
- Разкарай я - каза спокойно и той веднага изчезна с подноса и и роклята. Добре че схващаха бързо и не бяха от притеснителните. 
Богинята се обърна бавно към своя крал. Беше само по боти и прашки... сигурно беше приятна гледка. Беше толкова близко, че почти можеше да го докосне без да се протяга.
- Трябваше да чуеш как викаха онези хора накрая - каза тихо и плъзна ръце по мускулистите му гърди. - Бяха толкова изплашени... направо жалки - гледаше го в очите с поглед изпълнен с копенж. - Искаше ми да си с мен.

Плутон плъзна погледа си по тялото на Мел, оглеждайки го за кръв или не съвсем, като се спря на прозрачните й прашки, точно когато се наведе. Сладкото й дупе се притисна в слабините му, което му донесе неочаквана тръпка, а щом се обърна стана още по-интересно. Не беше първата жена, която бе виждал гола, но все пак се чувстваше някак различно … в добрия смисъл. Харесваше му да я гледа и дори това, че до една степен беше нередно, не можа да го смути. Но въпреки това спря да я зяпа и я погледна в очите, като видя желание, за което не бе и подозирал до сега. А може би му беше познато, но до сега не е бил в състояние да го приеме.
- Хмм … не получих специална покана – отбеляза сериозно той, като хвана едната й ръка и я махна от гърдите си, но вместо да я пусне, продължи да я държи все така собственически – Хайде да те изкъпем – каза накрая, като независимо дали искаше или не, я поведе към банята, а вместо да повика слугите, за да й помогнат, им заръча да донесат две чаши и божествения нектар.
Беше в настроение, очевидно и тя, затова реши, че няма лошо да го поддържат с добро питие и приятна компания. А горещата вода в банята щеше да е само още едно от многото приятни неща, на които можеха да се насладят тази вечер. Хадес имаше не едно на ум.