Трапезарията

Той отново прегърна дъщеря си, като уви ръката си около кръста й, но този път я притисна в себе си и устните му нежно докоснаха меката й коса. Въпреки всичко връзката им беше доста силна и макар в началото да беше странно, малко по малко се свикна с факта, че и Хадес можеше да изрази любовта си по някакъв начин. Изразяваше желание и страст към Персефона, но по-нежните чувства оставаше за моментите, когато бяха насаме, така че с две думи Мелиное можеше да се чувства много поласкана, тъй като беше единствената жена, от чиято любов богът не се срамуваше и спотайваше.
Най-накрая стигнаха до трапезарията, където вечерята беше отдавна сервирана. Въпреки, че щяха да бъдат само двамата, масата беше отрупана с няколко огромни плата с нарязани парчета плодове и някое друго изпечено животно. И точно когато се зарадва на голямото прасенце по средата на масата, още нещо успя да помрачи настроението му. Хадес обърна поглед към земята, където "домашния му любимец" си похапваше сладко сладко един човешки крак, оставяйки кървави следи навсякъде. Това животно нямаше да се научи да яде! Какво значение имаше коя глава щеше да изяде повече, след като в крайна сметка всичко отиваше на едно място.
Но дори и то се скри под масата, разбира се завлачвайки крака със себе си и омазвайки още повече пода, когато видя яростния поглед на господаря си. Не, нямаше да се ядосва, малко кръв не пречеше на никой, затова се опита да не й обръща внимание, а отиде до най-близкия стол, дърпайки го леко назад, като подкани Мел да се настани.

Нея отново я обзеха мисли, но този път ги задържа повече и вместо да се свие смутено, най-спокойно го прегърна и се усмихна леко победоносно, докато вървяха из замъка. Мелиное беше много горда от себе си, че е успяла да постигне такава близост с баща си през годините. А и честно казано той показваше чувставата си пред нея много по-свободно, от колкото тези към Персефона. 
Обаче когато влязоха в трапезарията завариха неприятна гледка... Е не неприятна, но все пак беше някак гадно и то в трапезарията. Този цербер, понякога се нуждаеше от спешни уроци по маниери. Целият под по земята беше омазан с кръв. Тя само извъртя очи от раздразнение заради кучето.
Но се усмихна на баща си докато сядаше на стола и го наблюдаваше как той сяда на почетното място до нея и бързо забрави за хрътката под масата, която глождеше кракът на някои човечец, които сигурно пътуваше към царството им по реката.
Те започнаха да трупат в чиниите си храна. Мел предвидливо се оглеждаше за пилешко, защото не обичаше червено месо. След като успя да го намери си избра и подходяща салата.
Докато подбираше храната си се чудеше каква тема за разговори да подхване. Тя попринцип си имаше определени планове за вечерта, но не искаше да е прекалено открита. Искаше да започне с нещо нормално, но не скучно.
- Имаш ли планове за вечерта? Имам предвид едва ли ще си лягаш веднага след вечеря - каза с насмешка тя.

След като най-накрая се настаниха на масата, Плутон се пресегна първо към нектара си. Тази напитка бе опияняваща дори и за боговете, по-сладка от всеки плодов сок и по-силна и всяко алкоолно питие, познати на човека. Ето това беше нещото, което щеше да му оправи настроението, но може би и нещото, което се въртеше в красивата главица на дъщеря му. Много добре чу въпроса й и макар да бе поставен към него, той я погледна изпитателно, почти напълно сигурен, че тя вече имаше някакви планове.
- Не - отсече той, като продължи да я гледа, докато въртеше чашата в ръката си - Но както казах, нямам желание да прекарам остатъка от деня сам. Надявам се, че няма да зарежеш горкия си татко, за да се забавляваш с някои човек или друго подобно същество.
Разбира се, нямаше желание да го зареже и заради някой бог. Не се интересуваше кой знае колко какво щеше да прави, ако не беше с него. А тя най-добре от всички знаеше, че въпреки милия му тон това не беше молба. Той не желаеше тя да излиза тази вечер и независимо какво й се искаше на нея, щеше да й се наложи да остане ... освен ако не искаше да го обиди или по-лошо - да го ядоса. Едва ли щеше да й го каже или покаже по някакъв начин още сега, но определено щеше да я накаже, дори и подсъзнателно.

Е явно всичко се подреждаше по план. Беше уцелила точният момент да бъде с него, когато той точно не искаше да бъде сам. Попринцип не й харесваше да го гледа така, но в момента благодареше за състоянието му. Тя взе и си наля и тя една чаша с нектар и на лицето й грейна усмивка точно поради две причини. Нектарът и хубавата подредба на нещата около тях.
- Всъщност точно това исках да те питам. Дали може да ме сместиш в твоите планове, защото си нямам мои - усмивката й стана съвсем леко лукава, но след секунди отмести очи и отпи от нектара.
Тя взе ножът и вилицита и започна да реже бялото месо от пилето си на парчета за да й се по-удобно.
- А и знаеш, че винаги ще предпочета теб, пред всеки друг - усмихна му се Мел.
Понякога се чудеше как може още да не е разбрал, колко много държи тя на него. И тя като него не сдържаше чувствата си. Е само на моменти, когато не му беше времето и мястото, но попринцип я беше доста откровена с него.
- Е имаш ли някакви заформени планове? - попита Мелиное преди започне да се храни бавно наслаждавайки се на прекрасната храна. Дори най-хубавите човешки готвачи не биха могли да постигнат такова съвършенство. А повярвайте тя е яла при доста известни готвачи на земята.

Плановете му не бяха нищо особено, но все пак нямаше нищо против да ги сподели с дъщеря си. Винаги си беше мислил, че прекалява малко с подмазването, тъй като наистина не очакваше да предпочита неговата компания абсолютно всеки път пред нечия друга. Но и не мислеше да спори с нея, не и точно сега, когато му харесваше как седят нещата. И без това нямаше право на избор, поне щеше да прави всичко с усмивка на лицето.
- Имам някои неща на ум - започна спокойно той, докато още пийваше - Но не мисля, че бихме могли да направим всичките. Искам да поспя тази вечер - или по-скоро да отдели малко време и на самия себе си - Бихме могли да се качим горе и да се позабавляваме за сметка на хората или да отидем в банята и да се отпуснем. Зависи дали ти се излиза или си изморена.
Лично той предпочиташе банята - голяма зала с все така голям басейн пълен с гореща изворна вода. Обичаше как температурата на водата щипеше кожата му, а след като се отпуснеше, започваше да я усеща като нежна прегръдка. Беше по-скоро нещо като техния малък спа център, но дори и Хадес имаше нужда от някоя друга процедура, която да му изглади бръчките. А и да не говорим колко добре действаше това на нервите му. Ако можеше, Прозерпина най-вероятно щеше да го праща там всяка вечер преди лягане. Не беше никак приятно, ако все още не се беше успокоил и искаше да си го изкара на някой.

На Мелиное едва ли не й светнаха очичките като чу за баня, но щеше да е прекалено странно веднага да каже, че предпочита това. А пък и наистина не й се излизаше днес сред хората. Туко виж отново се отпусне и започне да се държи като тях. Хадес съвсем щеше да му развали настроението и туко виж си изкара абсолютно всичко на нея.
Тя хапна малко то салата преди да отговори.
- Днес не ми е на ден. Нямам... муза за правене на кошмари - тя отпи от нектара, който се разля нежно по гърлото й и погали небцето й с божествения си вукс, които обожаваше. - Мисля че една вана ще ми се отрази по-добре.
Реши да не прибавя, нещо от сорта на "само ако и ти си съгласен" , защото той явно вече беше в по-добро настроение и такива подмазвания щяха да са банални. А и все пак трябваше да покаже малко гордост не можеше да е съвсем без характерна, дори и пред него. Нали все пак искаше след време да управлява.
- Няма ли да се храниш? - попита Мел, след като забеляза, че той почти не докосваше храната на масата, за разлика от нея. Тя и попринцип си беше гладна, но мислеше че и той е гладен, но само пиеше нектар.
Понякога имаше чувството, че той можеше да живее само като пиеше тази напитка. Не че не разбираше защо я обожава.

Избора й наистина му допадна. Предпочиташе да си останат тук и да се поглезят, но все пак не искаше да я отечи напълно, затова и й даде право на такъв. За щастие неговото момиче мислеше точно като баща си или поне той така предполагаше. Когато й предлагаше да се изкъпят заедно, нямаше абсолютно никакви задни помисли, тъй като нямаше да е нито за първи, нито за последен път. Редовно се къпеше там с Персефона и Мелиное, а понякога обсъждаше и "бизнеса" там с достойните за неговото присъствие.
И отново дойде въпрос, с който може би просто целеше да поддържа разговора, но той виждаше различно нещата. Щеше да яде, когато реши, не обичаше да му се дава зор. А и понякога пиеше доста, преди да му дойде желанието за каквото и да е било, дори и за вечеря. Хубавото е, че в повечето случаи му идваше и настроение за далеч по-приятни неща. И все пак бе решил да отели тази вечер на дъщеря си, а не на платоническите си нужди, до чието засилване водеше прекаляването с нектара.
- Бързаме ли? - попита той малко по-строго, като едва ли не й каза "Не ми казвай кога да ям".
Забеляза, че тя имаше апетит и лично той би се ядосал, ако се хранеше, а тя само гледаше чинията си, но както може би се разбра, за тях не важаха едни и същи правила.

Мелиное сведе веднага глава. Понякога просто не знаеше какво да каже. Някак си той винаги успяваше да приеме думите й по-различен начин. В този случай тя просто беше загрижена, но явно не успяваше да го покаже както трябва. Но какво можеше да се очаква от богинята на кошмарите и лудостта.
- Не, просто попитах - каза тя спокойно и го погледна за секунда извинително после пак наведе глава и продължи да яде мълчаливо оставяйки го намира за известно време.
А и на моменти тя имаше нужда от време. Разбираше положението си и мястото си, но това никога не й пречело от време на време да се ядосва вътрешно без да го показва разбира се.
Хадес никога не я е виждал ядосана и разбесняла се, за разлика от майка й, която познаваше тъмната старана на дъщеря си малко по-добре. Може би някои път за разнообразие нямаше да е лошо да му я покаже. Разбира се не когато беше ядосана на него. Просто да си изкара гневът на някои прост човек. Често пъти го е правила и е карала хора да се самоубиват за по-малко и от 24-часа, което си беше рекорд за нея.
- Как върви с набирането на последователи сред онези полу-богове? - попита подхващайки нова и надяваше се безопасна тема. Щеше да е разнообразие ако спре да го дразни със всяко второ свое изречение без да иска.

Май беше крайно време да спре да се сопва на всяка нейна дума. Очевидно момичето се опитваше да направи точно това, което се искаше от нея - да води приятен и увлечителен разговор, а той дори не й даваше шанс да започне. Нека кажем, че и на двама им не им беше ден, но както вървяха нещата, прекрасния нектара щеше да оправи всичко. Хадес бе на втората си чаша, когато реши, че предпочиташе да пие и вечеря на далеч по-приятно място.
- Добре ... - каза той с леко колебание - но ако ме извиниш, ще отида още сега към банята. Имам нужда от малко спокойствие. Ела след като се навечеряш.
Изправи се веднага, дори не почака да бъде извинен, тъй като не се нуждаеше от разрешение, за да напусне масата. Взе чашата си със себе си, а на две слугини, които седяха в ъгъла на трапезарията, заръча са вземат делвата с нектар и едно от платата с плодове. Не искаше да преяжда, тъй като това би направило престоя му във водата до известна степен неприятен, но не желаеше да се лишава и от вечеря.
След като най-накрая стигна банята, Плутон се съблече чисто гол, като слугите прикрепиха златен колан към тялото му, от който падаха нанизи от златни и кристални маниста, покриващи съвсем леко слабините му. Позволи си да избере какво щеше да носи и дъщеря му, като с спря на прекрасно "облекло" от черни перли. Започваше с малък кожен колан за врата, от който се спускаха много по-дълги нанизи, покриващи гърдите й с перли, а надолу продължаваше като изрязани бикини, покривайки и нейните най-нежни части.
И когато всичко беше готово, мъжът се потопи в горещата вода. Настани се удобно и най-накрая позволи на лицето си да се отпусне. Сега единственото, което му трябваше беше масаж и някой, който да го храни, но нали за това бяха слугите. Минута по-късно вече се наслаждаваше на нежните ръце на една от жените, докато другата поднасяше сочни парченца плод към устните му.