Царските покои

Когато Плутон изведнъж спря с това, което правеше Мелиное, не знаеше дали да се развика или да заплаче, но накрая остана просто да го гледа изумено. Разбира се, че щеше да направи така. Щеше да я измъчва до последно. И още от сега знаеше, че тъпкано ще му го върне, но не каза нищо. Просто го наблюдаваше уж спокойно, докато от вътре кипеше от енергия, която я изгаряше. Когато чу последните му думи на лицето й и изгря лукава усмивка, изморен друг път.
Още чуваше съвсем тихите му стъпки по коридорите, когато и тя излезе от водата и взе една кърпа от слугите, които знаеха, да не доближават в банята или пък въобще да не правят нищо за нея в нейно присъствие без тя да им е казала. Започна бързо да си суши косата, докато тя не стана съвсем влажна без да капе вода от нея. Събу прашките си и ги остави на пода взимайки друга кърпа, с която се подсуши и уви около себе си излизайки от банята.
Почти тичаше по коридорите до стаята на баща си. Когато стигна там да малко щеше да нахлуе със всички сили, но се спря време почти забивайки се във вратата. Беше наистина превъзбудена, за това си пое дъх преди да почука на вратата. Отговорът от вътре не се забави и тя влезе бавно затваряйки вратата след себе си съвсем тихо.
- Още ли искаш масаж? - попита тя, но по-скоро като риторичен въпрос. Приближи се към голямата спалня и се подпря на една от колоните в края на леглото.

Чакането не продължи дълго ... дори въобще не му се наложи да я чака, което го остави доста доволен. Често губеше настроението си, когато чакаше нещо да стане така, както на него му се искаше, без видно да заповядва. Затова и бе започнал да се държи така - да казва на хората какво точно да правят, като поне така оставаше до известна степен доволен. Но имаше и моменти като този, когато му се искаше другия да прояви малко инициатива и да покаже желание към същите тези неща, които се въртяха в главата на Плутон. За негов късмет, в красивата главица на дъщеря му се въртеше не една мръсна фантазия, подхождаща точно на бога. Великите умове мислеха еднакво.
Но тъй като тяхната телепатична връзка беше толкова силна, той реши, че не е нужно да отговаря на този въпрос. Вместо това я огледа внимателно, не хареса особено хавлията, която покриваше прекрасната гледка, но ако не я махнеше сама, той щеше да й помогне. Така че просто се обърна по корем, като остана завит до кръста, но ако тя пожелаеше да махне чаршафа, хич нямаше да й се разсърди. Кой не би пожелал такива нежни ръце да докоснат тялото му ... Хадес определено желаеше, затова и бе спрял да се противи на желанията си. Не беше от тези, които се ограничаваха, защото било редно или нередно ...

Мелиное се усмихна и разкара кърпата, която беше обвита около тялото й. Качи се на огромното легло се плъзна бързо до Хадес го възседна и седна на дупето му, което беше доста стегнато, но все пак приятно и удобно. Разбира се той трябваше винаги да е перфектен, нали беше Бог.
Тя започна да плъзга ръце по от основата на гръбначният му стълб на горе. Натискът беше равномерен и приятен, но за да отидат ръцете й чак до раменете тя трябваше да легна напред. Започна бавно, но със силен натиск да масажира раменете му. Не беше експерт, но винаги можеше да усетиш ако някои беше напрегнат. Раменете му бяха доста по стегнати и беше трудно да се направи какъвто и да е масаж. За това Мел почти легна върху него за да може да му прошепне:
- Много си напрегнат. Отпусни се - каза го тихо и съблазнително, а устните й го докосваха леко. После нежно го целуна по вратът и отново се изправи продължавайки да го масажира.
Ръцете й отново се спуснаха до основата на гърба по продължението на гръбначният стълб и после бавно пак нагоре до раменете.
Беше приятно да го докосва. Кожата му беше приятна и мека без нито една бемчица или нито едно косъмче. Беше толкова приятно да го докосваш... Даже отпускащо и успокояващо. Защото когато той беше в добро настроение всички други също бяха в такова, най-вече Мелиное, която на моменти едва ли не го боготвореше, като Бог по-висш дори и от Зевс.

Макар и да се бе отпуснал напълно, Хадес си бе перманентно напрегна и мускулите му го издаваха ... не че тя не бе наясно с това. Все пак искаше да й угоди, затова въздъхна дълбоко, като наложи на тялото си да се успокои и макар да не успя, все пак имаше някакъв положителен резултат. И на него му се искаше тялото му да се отпусне до толкова, че да може да усеща и най-нежното докосване, но това май си зависеше изцяло от нея. За сега се справяше доста добре, но щеше да й се наложи да се постарае още, ако искаше да го докара до съвършено удоволствие. Щеше да го разочарова изключително много, ако не успееше ... точно както тя остана разочарована в банята, когато той спря да си играе с нея, затова се надяваше тя да не последва неговия пример.
Пет минути по-късно Плутон бе напуснал царството си, понесъл се в небесата от удоволствие. Кожата на врата му бе настръхнала, докато гърба му се бе зачервил от приятния масаж. Кръвта му направо кипеше, а той самия бе изпаднал в транс. Имаше чувството, че лежеше върху облак, затова затвори очите си, готов да се наслади на момента, но нова нужда за спокойствие и блаженство се зароди в него. Беше готов да отпусне не само тялото, но и съзнанието си, макар че не искаше да спре насладата над това върховно удоволствие. Въпреки това, нуждата му от сън надделя и не след дълго диханията на Хадес станаха редки и спокойни, докато той се унасяше все повече.

Умората, която постепенно обаче налегна Мел прерасна в изтощение. Вече едва плъзгаше ръцете си по гърбът на Плутон, а очите й се затваряха и имаше чувството, че ще падне върху него, а това със сигурност нямаше да му хареса. За щастие почти веднага усети, кога той се беше унесъл в сладки сънища и въпреки че и се искаше много да прави съвсем други неща с него, не можеше да му се сърди, защото и тя заспиваше.
За това стана от него и легна и се напъха до него под завивките. Не искаше да го разбужда и за това не се напъха в прегръдките му, само легна по гръб до него и се зави. И още щом главата й докосна меката възглавница тя започна да се унася. Беше толкова уморена, че дори не си направи трудът да подбира мислите си... В умът й изникнаха сцени от убийствата през тази седмица... после се върнаха малко по назад до излизането с баща й и Люк... та чак до времето преди две седмици когато вече се беше решила, че иска наистина да съблазни баща си.
Сега това и звучеше доста смешно, но и не се учудваше. Сигурно след години цялата тази история можеше да и се стори смешна, можеше пък и да е един приятен и възбуждащ спомен, или един прост и безразличен спомен. Понякога се чудеше дали въобще е успяла да постигне нещо интересно в живота си... Добре че такива мисли я налягаха само преди да заспи и после не се сещаше за тях...
След по-малко и от пет минути Мелиное също беше заспала в тих и кротък сън.

Съвсем лек шум успя да разбуди Хадес, който принципно би се ядосал на подобно нещо, но това утро беше доста по-приятно от останалите. Не очакваше да му е така удобно в подобна поза, но очевидно да спиш на нечии гърби бе наистина прекрасно. Беше отпуснал глава върху гърдата на Мел, а ръката му бе обхванала другата, като идеално я покриваше. Вече имаше нова любима част от нея, която стисна леко, сякаш беше някоя стрес топка ... е, ако това беше истина, то едва ли щеше да се ядосва толкова често. Едва ли някой можеше да се чувства зле, държейки такова съвършенство в ръката си, макар че и да я усеща на лицето си бе доста приятно. И това го накара, да пожелае, да зарови лице между гърдите и да ги разтърси, но едва ли бе подходящия момент.
Изправи се бавно, като стана и отиде до дрешника. Реши, че не е много добре да се разхожда по сутрешна ерекция, затова заложи на черни боксерки ... нещо което днешните мъже носеха и може би щяха да се харесат на момичето в леглото. Но вместо да се облече, той се върна и се настани от другата страна на леглото, достатъчно близо до нея. Започна да надига бавно чаршафа, разкривайки гледката, но най-накрая го махна напълно, оглеждайки голото й тяло. Специално впечатление му направи колко гладка беше отдолу, затова не можа да се сдържи и просто прекара пръсти през малката цепчица на прасковката й. Да, беше толкова приятно, колкото и изглеждаше, но понеже не взнамеряваше да се задълбочава, продължи нагоре по коремчето й и отново към сладките й гърдички, когато видя как започна сънено да отваря очи.
- Добро утро - каза той без никакво притеснение, чудейки се дали тепърва се будеше или просто се беше правила на заспала, чакайки да види какво точно щеше да направи той с нея.

Изведнъж сънят на Мелиное от кървав се превърна в изключително възбуждащ и приятен. Беше в леглото на баща си и той лежеше на едната й гърда, докато галеше другата, но когато всичко свърши и остана само тъмнината без тези приятни чувства Мел се усети, че всъщност не беше сън, а реалност. Обаче остана със затворени очи за да види какво ще направи той. След малко усети как чаршафът се отделяше бавно от кожата й и накрая остана съвсем гола, но когато усети пръстите му там долу бавно отвори очи докато той плъзгаше пръстите си вече нагоре по тялото й... Наистина обичаше да я измъчва. Но тази игра се играеше от двама, нали?
- Добро утро - каза и на лицето й се разля лежерна усмивка. Обърна се към него подпирайки се на лакът и сега бяха доста близко един до друг. Бедрото й "невинно" се отърка в сутрешната му ерекция. Не можеше само той да си играе с нея и тя искаше парче от тортата.
- Как спа? - попита заинтересовано. Тъй като беше очевидно че нейният масаж, го беше приспал поне можеше да разбере дали е спал добре след нейните опити за масажистка. Честно казано никога преди не беше масажирала никои друг, но явно й се отдаваше след като Хадес, който беше наистина напрегнат по природа, беше успял да заспи. Може би трябваше да се пробва да завърти някакъв бизнес от това.

Още щом видя усмивката й разбра какво точно се беше случило и това предизвика една наистина изненадваща реакция. Не, той не се ядоса, което щеше да бъде съвсем разбираемо ... случилото се всъщност му допадаше и това бе причината устните му да се извият леко в закачлива момчешка усмивка. Може би изненадващо не беше подходящата дума. За някои би било дори шокиращо, имайки се предвид, че може би никой от присъстващите в двореца не го беше виждал да прави подобно нещо. А и годините бяха прекалено много, за да си спомни, дали някога се беше усмихвал пред или на Мелиное. Може би го бе направил няколко пъти, когато беше още съвсем малка, но след като той самия не можеше да си спомни, едва ли тя щеше да успее.
- Добре - каза накрая спокойно, като наложи на лицето си да се отпусне и да се върне към обичайния си вид.
Въпреки това си позволи още един жест на удоволствие - отново я хвана за зърното, стискайки я с два пръста, като грубо я дръпна към себе си, докато тя не се приближи достатъчно. За да засили напрежението, просто се взираше в очите й, но погледа му най-накрая се отклони към сочните й устни, които сякаш го привикваха да ги вкуси. Неусетно облиза устните си, мислейки за вкуса им и без да откъсва поглед от тях, все още стискайки я за зърното, прошепна:
- Спах превъзходно!

Усмивката върху лицето на Хадес наистина зарадва Мелиное, която всъщност никога не си беше спомняла той да се е усмихвал така някога. Тази усмивка й приповдигна настроението. Но за жалост той отново възвърна сериозното си изражение, което не харесваше особено много, но явно имаше начини да го накара да се усмихва. Може би трябваше по-често да прави не нещата, които той искаше, а тези от които се нуждаеше. 
Остави го да я приближи до себе си и да бъде груб, не беше някое разглезено момиченце. А и това наистина я възбуждаше и беше трудно да се отрече. Много от любовниците й преди това са се очудвали на нейната поносимост към болка, щом става дума за секс.
- Радвам се - прошепна Мел, докато се взираше в очите на Хадес. Само стоеше и го гледаше хипнотизирано, все едно той беше причината да стои легнала, а не гравитацията... Поне докато той не отклони поглед и на нея й трябваха няколко секунди да разбере в какво се взираше той.
Тя също на свои ред погледна сочните му устни и когато той ги облиза на нея й се искаше да направи абсолютно същото. Докато ги гледаше тези устни направо се побъркваше. Беше й писнало да го чака. Ако го оставеше сигурно той щеше да продължи да ги разиграва...
Мелиное се надигна и съвсем бавно се приближи на милиметри от него. Езикът й се показа между устните и го прокара бавно по неговите. Първо по долната после по горната.

Това не го очакваше! Умишлено я предизвикваше, знаеше че тя не бе от свенливите и нямаше да се притесни, освен ако наистина не я караше да се чувства неудобно, но по последните й действия остана с впечатление, че тя се наслаждаваше много повече на това, отколкото бе редно. И все пак, да го целуне не беше едно от нещата, които Хадес предполагаше, че тя би направила. Не я беше отгледал особено строго, а и това, че е бог, й даваше много повече права, отколкото имаше всяко същество на земята. Но никога не й беше давал право на подобно нещо. Той бе бог, цар и какво ли още не … ако желаеше езика й върху устните си, щеше сам да си го поиска.
Ръката му бързо се премести от гърдата й на брадичката, като я стисна силно и грубо я притисна към леглото. Силата бе достатъчна, за да я повали по гръб, а заедно с това му дойде доста удобно да се настани между нея. Но нямаше никакво намерение да я съблазнява, независимо как изглеждаше всичко това.
- Не прекалявай! – скастри я той, като съвсем спокойно и студено я гледаше право в очите – Какво би казала скъпата ти майка, ако те види сега?
Всичко започна с това, че той никога нямаше да й позволи да се разпорежда с него, а ако тя искаше нещата да вървят така, както на нея й харесва, то трябваше да го изкуши с нещо доста по-пикантно от френска целувка. И все пак, Плутон наистина се зачуди как ли щеше да реагира жена му, ако беше видяла това. Разбира се, той никога нямаше да й сподели, но щеше ли да ревнува … да се ядоса?

Мелиное очакваше съвсем друго развитие на нещата. Все пак той отговаряше на ласките и намеците, а сега изведнъж трябвало да спрат. Цялото това разиграване беше изключително побъркващо. Но можеше ли да се опълчи на баща си два пъти в рамките на по-малко от две седмици... и то за такова нещо. Честно казано би се ядосала на всеки друг и би му го показала, но това беше баща й... Но все пак тя беше момиче с нужди и заради тези нужди беше доста разигравана...
- Всъщност, като се замисля едва ли ще й пука - каза Мел искрено, защото познаваше майка си и знаеше как разсъждава за връзката си с Хадес. - И ако не си искал нищо от това можеше да не ме разиграваш - каза хапливо богинята и се размърда изпод него и тъй като той не очакваше, тя го избута от себе си доста бързо и се изправи чисто гола до леглото. Погледна го към разширените от изненада очи. - Може да не съм богиня на любовта или похотта, но никои не ми е отказвал секс - не го каза ядосан тон, въпреки че беше ядосана... по-скоро с обвинителен тон. - Поне мога да се надявам, че няма да разказваш на ляво и дясно как си съблазнил и после си отблъснал дъщеря си - ето това беше доста злобно и със сигурност не почтително от нейна страна... За това тя се обърна без да чака отговор или реакция и излезе от стаята.
Отиде до своята стая, която беше в съседство и започна да си търси дрехи, защото не смяташе цял ден да се разхожда гола из замъка.