След месец/Katarina§Nathaniel

Защо е толкова ми е скучно?-задавах си аз този въпрос пак и пак.Не може ей така да си седя на едно място и да лежа или по скоро да спа.Нещото което правих доста често е да спа.О,не!Край на скуката-казах си аз строг.За да потвърдя своите мисли се изправих.Решително слязох на земята при смъртните.Хем,да видим какво се случва и какво съм изпуснал,хем да се по забавлявам.В моята работа не беше една от най - забавните.Може би една от най - сериозните.Започнах да се разхождам по едни от улиците на града в един от щатите.Оглеждах се.Беше доста красива улицата.Беше украсена с най различни неща,които я правеха така приятна.Изведнъж както си блеех се блъснах в някакво момиче.
-Извинете!-извиних се аз веднага.Когато вдигнах глава видях нещо което винаги ще помня.Винаги щях да помня това красиво даже можем да кажем удивително лице. Толкова невинно и толкова привлекателно, би накарало всеки мъж да убие или да коленичи пред красотата и съвършенството му. Не можех да пропусна да се загледам и в бадемовите й очи- кой каза, че сините очи са по - хубави от кафявите? Не и когато ги притежаваше тя. Правеше всяко нещо да изглежда перфектно по свой си начин. Всяка извивка беше изваяна явно от нещо, което не принадлежеше на нашия свят. Блестящата й коса, стелеща се на раменете й, беше незабравима и изключително мека. Нищо не можеше да се опише толкова добре...Сякаш загубих ума и дума.След като се осъзнах я попитах за името й...

Диана реши този ден да е специален. Без никой да и' се пречка. Всички да са далеч от богинята и да не и' се вясват. Сега или по-точно този ден беше само за нея и никой друг. Ката стана рано и, естествено, с широка усмивка на лице. Не искаше нещо да помрачи днешния ден. Изкъпа се и се облече набързо. Излезе за своята сутрешна "тренировка", в която се изразяваше един кратък спринт от 10 километра по бреговата линия. Кат бързо се запъти нататък. Не гледаше даже и хората, с които се разминаваше. Беше надула iPod-а до дупка и не и' пукаше за никой в онзи момент.Докато... Тялото на Катарина се сблъска с това на някой друг. Нечие чуждо и добре оформено. Момичето свали слушалките веднага, а погледът и' се промъкна скришом и погледна мъжа в очите. Той беше синеок и прекрасен. Чертите му светеха, а от него лъхаше прекрасен аромат на нещо живо и перфектно.
- Извинете- едновременно проговориха и двамата. Една срамежлива усмивка се появи на лицето на героинята ни. Отметна косата си назад и след това отговори:
- Катарина, но и Диана става- подсмихна се девойката.- Ами ти?

Хубави имена имаше.Но не разбирах каква прилика имаха те.Но и мойте бяха така.
-Аз съм Натаниел,но може и Ерос-рекох аз.После довърших.-Приятно ми е да се запознаем Катарина.
Тя беше великолепна.Това всеки би го забелязал и от далече.Но когато очите ти се срещнат с нейните кафяви очи сякаш те карат да им коленичиш.Но да не прибързвам със заключенията.Тя може да се окаже и черна овца.Та нали до преди минута се срещнахме.С удоволствие бих я опознал.
-Ще имам ли честа да те опознач?-попитах аз любезно с усмивка,а нейната срамежлива усмивка не се махаше от лицето й.
-Какво ще кажеш да отидем в някое заведение или където ти пожелаеш?-поредният въпрос излезе от устата ми.Явно тя беше от срамежливите хора.Понеже съвсем малко се изчерви.Мисля,че това я правеше по - очорователна.Зачаках да отговори на всичките ми въпроси.И да се надяваме,че ще са полужителни.

"Трябва да се окопитя! Не може да се дам на един обикновен... Чакай малко. Ерос? Но това не беше ли..? О, не. Няма измъкване от богове! Но се съмнявам, че той беше бог, макар че с този външен вид и тези искрящи очи със сигурност не беше обикновен"- мислеше си момичето. Замахна с ръка след тези мисли и тръсна глава, за да ги прогони. Повторно тръсване на главата, а след това тръгна напред. Хвана мъжа за ръката и го затегли със себе си към плажа. Кат знаеше едно перфектно място, където можеше да тренира, а и да се опознаят.
- Имам по-добра идея. Не съм настроена за бар по това време. Ако беше вечер, може би, но не сега.- бяха думите на Катарина.- Ела с мен.
Ходиха около един час и тогава пристигнаха. Плажът беше закътан и беше самотен и сякаш див, защото нямаше нито един човек. Диана положи кърпата и седна на нея, а мъжът се настани до момичето. Кат беше облечена с една приятна плажна рокля с цип. Под тази дреха имаше бански. Щеше и да плува. Макар да не и' се лепяха обикновените храни, тя държеше да тренира и да поддържа формата си.
- Извинявай Натаниел... Може ли да ти казвам Нат или нещо такова, защото е прекалено официално да те наричам Ерос или там Натаниел?- попита момичето с миловиден гласец, а след това се обърна с гръб към него, отметна коса, а след това промълви тихо.- Ще можеш ли да ми разкопчаеш ципа?

Защо ли името й ми бе познато?Даяна?Хм..може би е една от богинийте от Олимп.Или пък не.Какво ще прави една богиния?Но с тази неземна красота може и да е.Хванах ръката й.Не знаех къде и какво ще правим,но не ме интересува.Исках да я опозная.След малко се озовахме на плажа.Седнах ме на една кърпа.
-Разбира се!-рекох аз и се усмихнах.Внимателно откопчах ципа на роклята й.-И да може да ми викаш Нат,ако аз те наричам Кат.
-От къде се?-попитах я аз.Сега ще разберем дали е богиния или друго..

- Естествено!- възкликна героинята ни и една усмивка се помести върху лицето и'. Тя стана и дръпна силно момчето, което беше решило явно да стои при нея, но тя нямаше нищо против това. Тръгнаха бавно към водата. Не знаеше защо се държи по този начин. До сега не се беше държала така, но и не се беше виждала с хора, но този тук не беше човек. Постепенно влязоха във водата. Кожата им настръхна от рязката промяна на температурата. Натопиха се и двамата в студената вода. Кат се опитваше да не си мокри косата, но връхчетата се мокриха.
- Не знам с точност... Просто съм се родила. Ами ти? Иначе може да ме наричаш както си искаш- подсмихна се тя и го прегърна през врата. Искаше да са близки един до друг, но само защото не искаше да и' е студено.

Заедно с Кат влязохме във водата.Както обикновено отначало настръхнах.Но лека по лека се стоплих.Усетих ръцете на брюнетката,които се умотаха около врата ми.Поведението й беше странно.Все пак туко-що се запознахме,а тя ме прегръща.Изглеждах ме сякаш сме поредната млада,сладка двойка.Очаквах отговора й да е друг,ни и така става.
-Ами и аз не знам точно-казах аз замислейки се.До сега не съм се замсилял затова.Това щях да го мисля по-късно.
-Е,Кат разкажи още нещо за себе си.-рекох аз.

Една плаха усмивка се появи на лицето на момичето.
- Ами, мисля, че не е нужно да се преструваме на обикновени хора, защото мразя да го правя. Обичам да показвам истинската си същност- след тези думи, девойката сви рамене и продължи със същия сериозен тон- Аз съм Диана, богинята на Луната и лова. Естествено, Артемида според древните гърци. Но това са подробности. Истината е някъде по средата. Просто съм зависима от Луната и нейните фази. По това се определя и силата ми в определения момент. Макар да рискувам, бих казала, че в момента съм просто едно необикновено момиче, което не може да нарани и комар.
Кат забеляза, че явно на момчето му е странно това и веднага си взе забележка.
- Съжалявам- промрънка тя и се отблъсна от него. В онзи момент почувства липсата му, а тя моментално беше заменена от леденостудената вода, която охлаждаше тялото и'.- Какво ще ми разкажеш за себе си?

Чудесно!Какво направих за да прекръсне прегръдката.Таман започвах да свиквам с нея.Защото я погледнах малко учудено?Това беше защото се учудих,че е на лова.Все пак изглежда така.Очаквах да е на друго нещо.Не съм чувал името Даяна на Олимп.или
-Извинявай,но не бях чувал името Даяна на Олимп.Не за друга-казах аз тихичко.
-Ами какво да разкажа за себе си.Аз съм нещо като Купидон.Всъщност съм Купидон-отговорих аз с усмихвайки се.-Мисля,че това е достатъчно.Едва ли ще искаш да те отегчавам.
-Какво обичаш да правиш през свободното си време?-попитах я аз като се опитах да сменя темата.

Една усмивка се появи на лицето на героинята ни. Перфектно белите и' зъби проблясваха.
- Не, напротив. Бих желала да ми разкажеш за себе си. Би ми било интересно.
Ката реши да се гмурне и го направи. Започна да плува бавно. Искаше да направи няколко "дължини" и скоро излезе на повърхността. Тръгна към брега и се отпусна върху кърпата. Момичето усети, че Купидон беше излязъл също и скоро седна до нея.
- Какво обичам да правя в свободното си време?-повтори тя и продължи бавно с притворени очи- Обичам да излизам навън. Да се разхождам сама по брега. Предпочитам нощем, но не бих отказала да се разхождам и с някой. Обичам и да ходя сама на едно близко езеро. То ме кара да се чувствам...значима.

Макар,че не ми се разказваш,тя нямаше да се откаже.Бих опитал да не повдигам темата,а през повечето време да мълча или да говоря за нещо по - заинтригуващо.
Омръзна ми да стоя във водата,затова излязох на сушата.Малко на слънце.Легнах върху кърпата и започнах да слушам девойката.Неочаквани занимания за мен.Такава красавица като нея и се разхожда през повечето време сама.
-Нима мислиш,че си не значима?-попитах я аз леко замислен.В миг ми хрумна една идея.Изправих се и рекох.-Какво ще кажеш да отидем до езерото,където се чувстваш специална?
С нетърпение очаквах да приеме.Мисля,че това прекрасна идея която ще й хареса.

Очите на момичето се отвориха. Тя се подпря на ръцете си, а след това стана. Взе си нещата и си облече роклята. След това тръгнаха към мястото. След малко стигнаха до близката магистрала, където наеха и една кола. Трябваше да я използват, защото мястото беше много навътре. Катарина се качи на шофьорското място и отпрашиха. Изминаха около 2 часа преди да пристигнат. Наближаваше следобед. Минаха да похапнат от един близък ресторант, намиращ се до пътя. След това продължиха. Езерото се намираше в близост до едно селце. Наоколо всичко беше потънало в тъмнина. Имаше гъсти сиви облаци, които скриваха слънцето. Оставиха колата до пътя, а след това започнаха да ходят бавно. Наоколо беше студено. Диана потръпна за момент, но не го показа. Извади нещо от чантата си, което приличаше на някакъв вид кристал. Момичето промълви някакви думи. След тях наоколо проблесна силна светлина. Кристалът се беше превърнал в лък, но не обикновен- беше прекрасен, гравиран със скъпоценни камъни. Тетивата бяха стегнати перфектно, но изглеждаха като нежна копринена нишка. Около тялото на богинята се появи колчан със сребристи стрели.
- Искаш ли да ловуваме?- попита тя и се усмихна със сладка усмивка.

Много километра ни деляха от езерото.Но по пътя те си изкараха страхотно.Днес бешв доста спецялен ден за Натаниел,Едва ли нещо ще може да го развали!Всичко бвше така перфектно,че не може да стане по-добре.
Стъмни се.Те пристигнаха.Започнаха да се разхождат по край езерото.Беше студено.След малко погледнах към водата.Виждаше се отражението на луната,която сияеше доста силно.
-Защо не-отговорих й с усмивка.Преместих погледа си към Катарина.Тя вече бе готова за лов.По бързах да се оправя и аз.И ето след секунда бях в специалното си облекло за лов.Запътих ме се към най-перфектното място за ловуване.Оставих я тя да води.Все пак бе богиния на лова.Тя разбира повече от мен.

Момичето чакаше само това. Тръгна бързо и ловко, както никой друг. Обувките и' сякаш левитираха и не докосваха листата и съчките, а дъхът и' сякаш спря. Не се чуваше и звук. Изведнъж тя приклекна и се скри зад едно дърво. Усещаше животното- беше елен, красив и величествен, който пасеше спокойно. Изведнъж очите на девойката светнаха, тя усети как тялото и' прелива от енергия. Най-сетне- помисли си тя и опъна тетивата. В момента, в който пусна стрелата, сякаш тя беше стрелата и я направляваше. Не искаше да наранява животното, затова го прободе в сърцето. В онзи миг то падна с тъп звук. Ката се стрелна точно като собствената си стрела и пристигна до животното, което почти си беше отишло. Извади стрелата и я прибра. След това хвана елена за рогата и започна да го влачи. Пристигнаха до езерото и там одраха елена.
- Страхотен улов- първа заговори Катарина.- Всяка вечер идвах тук. Виж!
Замахнах рязко с ръката си, а наоколо се разнесе прах, но не домашен, а звезден, лунен, който заигра около огъня, който бяха запалили.
- Искам да имам тези способности постоянно, но не мога!

Тя правеше главната работа,а аз само я следвах и наблюдавах движенията й.Когато тя прободе елена и започна да го влачи,аз разбрах колко лоша и даже си представих нейната тъмна страна която още не съм видял.
Запалих ме огън.
-Добра си в лова,Кат-направих й искрен комплимент.Мисля,че тя си го знаеше,но е хубаво да го чуеш.
-За жалост си права-рекох аз леко разтроен.-Не можем винаги да сме толкова добри в това,което най-обичаме да правим.
Продължаваше да е студено и тихо.Загледах се в прекрасния,голям пламък.

- Да!- въздъхна тя и продължи да гледа към огъня. - Знаеш ли.. Започвам да те харесвам. Имам в предвид наистина! Ти си първият , който не ме използва или нещо подобно. Всъщност си първият мъж, с който говоря за себе си толкова много, защото повечето говореха само за себе си и искаха да използвам силата си за тях и техните облаги.
Тъмна сянка се прокрадна върху лицето на момичето. Тя наклони глава надолу, а косата и' скри лицето. Наоколо започна да става сякаш студено и неприятно. Земята трепереше в очакване на следващите действия, но такива нямаше. Поредната въздишка.
- Искаш ли да се прибираме?

Нямах си й напредстава,че повечето хора я използват.Мисля,че с нещо я засегнах. Май трябваше за пореден път да се отървавам от неловката ситуация.Не продумах нито дума.
-Добра идея-рекох аз като се подготвих да тръгвам.Ката беше още разстроена.Приближих се до нея.Повдигнах брадичката й.Беше малко тъжна.Прекарах пръсти пред косите й.
-Нещо лошо ли направих,за да те разстроя?-попитах я аз като погледа ми се срещна с нейни.Както когато се срещнахме сутринта.

- Не, разбира се!- усмихна се тя и се отдръпна от него. След това плавно тръгна към колата. Влезе в нея и потеглиха към къщата на Катарина. Искаше да го заведе да я види. Беше близо до езерото. Просто вчера беше решила да се разходи до големия град и да си направи тренировките там, но сега всичко се променяше. Всичките и' планове бяха различни. Изведнъж една самодоволна усмивка се появи на лицето на героинята ни. След около десет минутки пристигнаха на мястото. Слязоха бързо от колата.
- Искаш ли да отидем до басейна или да отидем да се изкъпем? Трябва да махнем калта и пясъка. Аз предлагам да се изкъпем- промълви тя и тръгна към банята.- О, там има кърпи. Можеш да си вземеш една. Само че трябва да изчакаш, защото нямам две бани.
Тя се подсмихна и влезе в банята, като бързо се изкъпа. Като излезе, се сети, че е забравила да си вземе дрехи, а искаше да се облече в банята.
- Ще ми подадеш ли дрехите от леглото?- провикна се тя от вратата.

След малко бяхме пред дома на Ката.Вече бях вътре.Слушах внимателно красавицата.Харесваше ми как мисли.Но ми се щеше и аз да вляза вътре с нея.Но едва ли тя ще ме допусне толкова близко до нея.Седнах на един стол и я зачаках.Чух какво трябва да направя.С радост ще го направя.Отидох до спалнята й.Видях дрехите.Взех ги.Чукнах на вратата.Тя отвори внимателно вратата.Колкото да протегне ръка за да ги вземе.Докато я чаках започнах да разглеждам дома й....

- Благодаря!- бяха думите на момичето, но това не беше всичко. Тя намисляше нещо. С периферното си зрение видя, че момчето беше все още в стаята. Нарочно Диана не затвори вратата напълно, а остави уж случайно около 10 см отвор. Обърна се с гръб към вратата, а след това хавлията се свлече. Знаеше, че очите на мъжа пронизваха гърба и' и точно това беше целта. Бавно започна да се облича, а след това излезе. Нат не гледаше вече гърба и', защото явно беше чул, че тя е готова или е видял и разглеждаше стаята.
- Можеш да влизаш!- промълви тя и седна на леглото и се загледа в него.

Когато тя излезе я изгледах внимателно.От петите до главата.Усмихнах се лукаво.Разбрах какво беше направила преди малко в банята.Но този път ще се направя на одарен от нещо метално,като например.Влязох в банята.Съблякох дрехите си.Пуснах водата.Измих набързо тялото си.После облякох и дрехите.Не мислех да правя всякакви номера каквито тя правеше.Излязох от банята и се върнах в предишното помещение.За пореден път я огледах.
-Какво ти се прави?-попитах я аз като не спирах да я гледам.Не можех даспра да го правя.Сякаш тя ме завладяваше без да полага усилия.

Усмихна се.
- Каквото искаш ти.. Все пак правихме всичко, което аз исках, а сега е твой ред!- възкликна Ката и слезе от леглото. Искаше да излезе отвън. Бутна двойните врати на терасата и седна на един стол, който беше положен точно до парапета. След това се загледа в Луната. Беше сякаш омагьосана. Замахна с ръка, а наоколо въздухът заблестя.
- Е, какво ще правим? - попита тя отнесено. Изведнъж стисна дръжката на стола, а наоколо я обградиха лунни камъни, които се насочиха към тялото на момичето. Бяха огромни остри кристали.

Надявах се тя да избере нещо за правенете.Не знаех как да й отговоря.Ако й кажа това което искам да правя нямаше да се изненадам,ако получа няколко шамарчета.Преди да отида на терасата при нея аз отидох в кухнята й.Започнах да ровя по шкафовете като някакъв крадец.Най - накрая намерих нужното за нас двамата.Взех го заедно с две чаши.Отидох на терасата.
-Какво ще кажеш да пийнем нещо?-попитах я аз и седнах на другия стол.Сипах в едната чаша уискито,а после я подадох към Кат.Сипах и за себе си,естествено.Отпих малко от стъклената чаша.