Из града..

Заглавие: Re: Из града.. Нед Мар 02, 2014 5:12 pm

-Доктор Крейн, почакайте! Не мога да се оправя с тях. Това са закоравели престъпници! Моля Ви!-ако благоприличието й позволяваше, Аманда, секретарката на Джонатан, щеше да прегърне крака му и да не го пуска.
За жалост, височайшия господин бе решил, че не му се мотае из коридорите на "Аркам Ъсайлъм", нито искаше да провежда експерименти, или да изпълнява ролята си на психотерапевт. Беше Петък, защо не можеше да си вземе почивка за през уикенда?
-Аманда.-обърна се той към момичето, което буквално плачеше.-Аманда, стига. Не преигравай, ако обичаш. Те са в килии. Няма от какво да се боиш...-освен от самия страх, довърши той наум.-Ще се видим в Понеделник.
Сет премина през главния коридор, където неговите "пациенти" го следяха от килиите си, и излезе от сградата. Отиде до колата си, запали я, и тръгна.
Психиатрична болница "Аркам Ъсайлъм", известна още с името "Лудницата на Крейн" се намираше в крайната западна част на остров Манхатън, а дома на бога беше в източната част. Сградата на болницата беше внушителна, и напомняше на замък на зъл принц. Но по-интересното се намираше под повърхността. Там бе лабораторията на д-р Крейн, и там той правеше своите експерименти. Там той бе изобретил и "Плашилото"- халюциноген, който предизвикваше опитното зайче да види най-големите си страхове, пречупени през формата на плашило, и тотално сриваше разума.
След като прибра колата си в гаража на къщата си, той излезе и тръгна по най-тихата уличка, която знаеше. Независимо, че беше бог, понякога и той имаше нужда да си проясни мислите.
И така той вървеше...

Заглавие: Re: Из града.. Пон Мар 03, 2014 6:57 pm

- Госпожице, заповядайте. - една нежна ръка се прокрадна и прибра бързо капучиното и рестото си. Топлата течност се изсипа между устните ѝ и приятно чувство на щастие накара кожата ѝ да настръхне. Обичаше вкуса на кафето, а когато то бе комбинирано с мляко и захар, направо се разтапяше, а сега определено ѝ бе нужно нещо, дори и малко, което да я накара да се усмихне в този така неприветлив град. За пръв път от доста години Секмет бе отишла на място, по - различно от .... Египет.

"Кой би си тръгнал от Египет?"

Този въпрос не ѝ даваше никога мира, защото до такава степен обожаваше всяка една песъчинка от пустините, всяка една тухла от пирамидите, всяко едно същество, което населяваше тамошната земя, че не разбираше защо хората отиват в Ню Йорк. Да не могат да се разминат и да живеят на място, което бе заобградено от шумотевици, вредни изпарения, а природата бе до такава степен изтикана в страни, че липсата на каквито и да било растения бързо се набиваше в очи.

Секмет обаче трябваше да свикне с това място, а и не бе чак толкова лошо, ако се погледнеше колко пък забавления предлагаше града. Предната вечер доста беше лудувала. Предната седмица по - скоро. Беше обиколила всеки един възможен бар, всеки един клуб, а алкохола, който се изля в тялотоѝ можеше да докара до натравяне целия китайски народ. Ето защо днес бе ден за почивка и размишления, така че една напълно безцелна разходка по тъмните улички щеше да ѝ се отрази добре. Трябваше да си избистри малко главата и да помисли над задачата и може би всичко щеше да потръгне по план, ако не бе видяла една доста позната личност.

Не беше един от многото нюйоркчани, не сливаше така с града като останалите, имаше нещо специфично, до болка познато в лицето му и сякаш името му бе изписано на челото.

- Сет! - произнесе тихо, когато го видя в далечината и усмивка се появи върху намусеното лице. Изпи докрай кафето си, хвърли го в близкия кош и с една уверена котешка походка тръгна бързо към него и докато се бе усетил, вече се намираше в прегръдките ѝ. - От доста време на съм те виждала. - за момент бе усетила топлината на тялото му, докато ръцете ѝ го обгръщаха, а в следващия момент се бе отдръпнала и прокарваше пръсти през косата му.

Заглавие: Re: Из града.. Пон Мар 03, 2014 7:22 pm

Той вече беше игнорирал поне петдесетото съобщение от Аманда, и се бе отпуснал блажено във своя собствен свят и във спомените си от времето когато бе дясна ръка на Ра и се бореше със змея Апопфис в името на бога-слънце.
Ех, славни времена бяха. Но после Изида бе свалила преславния владетел от престола за да качи съпруга си, брат и вечен враг на Чакала Сет, Озирис. Това бе непростимо и Озирис бе наказан от брат си със смърт.
Този, който служеше на светлината, бе се превърнал в бог на Мрака-това беше последното, което чу преди да го изгони племенника му Хор, който го бе победил.
Сет се беше скитал много години, и бе срещал много хора и божества. Но никое не можеше да се сравни с енда негова познайница, неповторимото Око на Ра-Сехмет.
Хората си имаха една поговорка, когато неочаквано се изпречва пред тях човека, около който блуждаеха мислите им-"За Вълка говорим" И разбира се, това не бе изключение и за нашият чернокос красавец, който за малко да бе задушен от предгръдката на русокосата богиня.
Чакала се ухили, наклони се напред и впери синия си поглед в нея иззад очилата, които не му трябваха но ужасно отиваха на деловия му костюм и сньо-червената карирана вратовръзка.
-Много време мина, Сехмет. Мноого време.

Заглавие: Re: Из града.. Пон Мар 03, 2014 8:07 pm

Не можеше да повярва, че го вижда. Не можеше да повярва на очите си, когато съзря лицето му, макар това да не бе реалния му вид, очите му никога не се променяха. Стряскащо сини и пронизващи сега се бяха впили в нея и макар да усети как този поглед накара кожата ѝ да настръхне от това смразяващо чувство, адски много се радваше, че най - после успя да срещне този тъмнокос господин, тъй като от доста време не се бе появявал на някое друго божествено събрание или празненство. Вярно, мяркаше се в Египет от време на време, но в последните години съвсем бе изчезнал и Секхмет не бе очарована от идеята да ѝ отнемат приятелчето. Нямаше с кого да спори, да се впряга и пали по най - различни въпроси, нямаше и с кого да обсъди повечето войни, което бе доста тъжно, като се имаше предвид, че предимно Сет проявяваше интерес по тази тема.

- Наистина. - въздъхна жената и пусна дланта си да мине и по лицето му, сякаш, за да провери, че не е мираж, не е някой друг, а си беше същия Сет, който тя помнеше. Толкова много му се зарадва, че може би той бе единственото положително нещо в този проклет град. Но точно в този град, Сехмет най - после се усмихна. За богиня на войната бе малко трудно да си позволява такива фриволности, все пак за това бе създадена сестра ѝ - Баст. Блондинката трябваше да бъде студенокръвно същество, което да унищожи всеки, който се опита да вдигне ръка срещу Ра. Тя бе олицетворението на наказанието, а в този бизнес щастието рядко присъстваше. Е, настъпваше някаква хармония, когато влезеше в ролята на лечителка, но това бяха редки случаи. Богинята бе създадена за унищожение, а не за съграждане, макар че опрощението да бе част от нейната същност, тя предпочиташе да игнорира това нахално чувство.

- Липсваше ми. - измърмори жената и отново го прегърна. - Да знаеш, че ми беше доста скучно без теб.

Заглавие: Re: Из града.. Пон Мар 03, 2014 8:50 pm

-Естествено, че ще ти е скучно. Аз съм единствения луд бог сред цялата ни рода.-ухили се Чакала още повече на прегръдката й и на свой ред също я прегърна. Беше му страшно приятно да види дружката си отново. Когато бяха по-млади се беше случвало дори да се държи с нея като с по-малка сестричка. И естествено предпочиташе компанията на Сехмет пред тази на пършавата котка Бастет. Пфу, това направо си звучеше като пастет.
Сет побутна очилата на носа си и преметна ръка около рамената на жената свойски.
-Кажи сега, как са нещата в Египет? Изида още ли оплаква Озирис или сега се е щурнала пак да гони Собек? Ами как са нещата с Бастет и Бес, още ли търчи той след нея, да му нямам късмета на горкия.
За жалост, тъй като нашият чернокоско вече нямаше достъп до всичките блага на неговата собствена земя, нямаше отккъде да знае какво се случва там. Знаеше, че Сехмет не беше клюкарка, но знаеше също, и че можеше поне да я попита.
Мислеше да я попита и за жена си нефтида, но се отказа. Те двамата с нея вече се водеха, кака се казваше по човешеки? А да-разведени. Те бяха разведени. Той вече я бешпе надживял, а и синът му Анубис вече не пуиташе за майка си. Беше голямо момче.
-Иначе как си ти? Какво правиш тук?

Заглавие: Re: Из града.. Пон Мар 03, 2014 11:04 pm

Коси като разтопено злато е пускаха по гърба ѝ, подскачаха като морските вълни и нежно докосваха ръката, която нежно бе обгърнала женските рамене. Вървяха притиснати един до друг, от далеч сигурно приличаха на някоя гимназиална двойка. Пристъпваха по улиците и бяха единствените, които ги огласяваха. Само техните гласове разчупваха мрачната обстановка. Нямаше жива душа по улиците, всички бяха по домовете си и дали бе заради страха от тъмното, или заради новините, че има сериен убиец по улиците, но всичко бе пусто, все едно бе някоя от горещите африкански пустини.

- Изида продължава да твърди, че Озирис е мъжа на живота ѝ, но има толкова деца от смъртни, така че е малко под съмнение. Иначе да, залита все още по Собек и цял Египет разбра, че са любовници. - завъртя очи при споменаването на поредната клюка за египетските божества. Все пак за подобни истории и за да наблюдават смъртните живееха боговете. След хиляди години живот, едва ли съществуваше нещо, което божествените очи да не са съзирали, но някой друг секс скандал никога не беше за изхвърляне. Колкото повече клюки имаше, толкова по - добре. Така де, намираха си по някое друго разнообразие в живота и то доста често се изразяваше чрез изневяра.

- Бес и Бастет ... дори не ми се коментира. Сестра ми на моменти губи ума си. Със всяка година става все по - безразсъдна и си мисли, че притежава света. - Сехмет изпуфтя и прокара едната си ръка на кръста на господина, който я притискаше към себе си. - Нищо ново под слънцето, но все пак, можеше малко да поолегне.

- Аз съм добре, липсва ми Египет. - не можеше да търпи да е далеч от мястото, където бяха храмовете и пирамидите, въобще всичко, което ценеше и напомняше за това каква бе силата на божествата там. Жалко, че времената бяха отминали и все по - малко хора вярвах. Почти никой не почиташе Ра, така че дори не можеше да стане въпрос за второстепенни фигури като нея самата. Чувстваше всеки ден носталгията по старите времена, но дори със спомени можеше да живее и държи баланса. - Тук, тук съм по работа. - измърмори жената и присви очи, като в нея пробягна едно невинно желание да изпепели това място. - Къде се губиш Сет? От години не си идвал да пием хубаво вино и да си приказваме, започнах да се притеснявам, макар да не мога да кажа същото за Нефтида. Искаш ли да ми каже нещо?

Заглавие: Re: Из града.. Вто Мар 04, 2014 6:44 am

-Ясно. Всички са все същата пасмина.-кимна Сет.-колкото до мен...аз...аз....
За него не беше характерно да се държи като ученик, нагърбил се с тежката зада ча да каже на родителите си за лоша оценка, но това, което го спираше не беше страх, а неприязън към случилото се.
-Знаеш ли, не е интересно. Колкото до Нефтида, отдавна съм я отписал да се притеснява за мен.
Спомените му отново заблуждаха към миналото. Той си спомни как някога с Нефтида бяха щастлива двойка и той я наричаше "Нефи"...Стига!
Мъжът тръсна глава, при което кичурите от косата му подскочиха нагоре. Тази...жена и сестра и Изида му бяха объркали живота, те бяха виновни!
Изведнъж към Чакала и жената до него се насочи пистолет, и мъжки глас изгрази треперещо.
-Парите или живота.
-Махай се, кратко отговори той.
-Давай парите, не ме ли чу?-продължи същият мъж.
Сет се ядоса, и преди сехмет да направи каквото и да било, той погледна непознатия в очите, предизвиквайки го да вижда ужаси, каквито човешкият разум не можеше да понесе. Човекът се свлече на земята и започна да се гърчи, а пистолета отхвърча в незнайна посока.
-М....моля....моля ви.....
И изведнъж всичко спря.
-Махай се!-разнесе се кратко и ясно властния баритон на Червения бог.

Заглавие: Re: Из града.. Вто Мар 04, 2014 9:02 am

Когато петлето щракна се появи един чист импулс на ярост. Искаше всичко да лумне в пламъци и въпреки, че слънцето бе заменено с луна, всички щяха да усетят пламенното му докосване. Невероятната изпепелителна сила на слънцето искаше да излезе и да помете всичко по пътя си, да отприщи гнева на богинята и да я остави да унищожи и без това този така омразен от нея град.

Кожата ѝ започна да се затопля, сякаш лава започна да тече в нея, а на фона на студения нощен въздух, пара започна да струи от богинята и доста добре си пролича, кой е с пиперливия характер. Още малко и щеше да покаже истинското си лице и да започне да ръмжи, докато пуска огън и жупел, където очите ѝ попаднат. Определено Секмет не бе от търпеливите, но от къде пък един смъртен смееше да я заплашва. Двамата със Сет не излъчваха ли достатъчно страхопочитание, за да не им се месят подобни нищожества.

- Глупаво човешко същество. - изръмжа жената и изпитателно следи всяко движение на бедното гърчещо се същество. Конвулсиите му постепенно намаляха и мъжът започна да идва на себе си и това не беше една от най - добрите новини за него, защото блондинката пред него сякаш това чакаше. Искаше да направи грешка, да я предизвика по някакъв начин и щеше да излее целият си гняв върху това малко същество. Желаеш да го види овъглен, заради това, че бе посмял да ги заплаши, че дори за момент си бе помисли, че може да нарани два от най - силните бога в Египет.

Само че той остана смирен на земята. Не искаше дори да вдигне отново поглед и сякаш потрепери, когато видя тъмнокосият господин пред себе си, която явно му бе взел страха.

- Жалко. - измърмори лъвицата, подръпна Сет и тръгна отново напред. Беше до някаква степен разочарована, тъй като обичаше да гледа неверниците как биват изгорени и въпреки че трябваше да бъде милостива от време на време, то тя определено си падаше повече по овъгляването, от колкото по лекуването. - И какво казваше, отписал си я.... май и тя е сторила същото, залита по доста неподходящи. - измърмори жената, когато чу как пистолета бе насочен отново към тях и този път, в мъжът нямаше колебание. Не ги предупреди, дори не си направи труда да ги изнудва, просто дръпна спусъка и всичко се огласи от гърмежа.

Куршумът летеше изключително бързо към двете фигури, но заради треперещата ръка той не намери целта за която бе предназначен. Първоначалният план бе да разбие черепа на Сет, само че човешкото същество дори не се бе прицелило, инстинктивно бе насочило оръжието към тях и в крайна сметка куршумът се във врата на Секмет. Смехът ѝ се разнесе бързо в околито, като накара нападателят да изстреля втори път, след това трети.... Общо взето изпразни пълнителя си и по двамата, но там където се впиваха куршумите вместо кръв се изливаше златна течност. Гъста и блестяща сякаш злато течеше от тях.

- Какво сте вие, по дяволите? - треперещият глас, леко заекващ, доста изплашен накара жената да се обърне. Сините ѝ очи вече бяха придобили друг цвят и бе нужно само да си протегне ръката напред и мъжът бе заобграден от пламъци. Кислородът бързо започна да се изпарява и нападателят започна да се гърчи. Пистолетът се изсипа от ръката му и ръцете му се обвиха около гърлото. Пушеците влизаха в устата му, запълваха дробовете му и го караха да пожелае някоя по - безболезнена и бърза смърт.

Заглавие: Re: Из града.. Вто Мар 04, 2014 9:34 am

Лицето на Сет бързо се разкриви от стряскаща луда усмивка когато пистолетът гръмна, защото знаеше че така ще се случи. Той го бе предизвикал, защото имаше големи планове за този човек.
-сехмет, угаси огъня. Имам идея.
Човекът се свлече на земята в безсъзнание. Чакала имаше план.
-Сега ще видиш колко забавни могат да са смъртните, стига някой да им даде доза лудост.
Богът извади телефонът си-човешкв техника, която бе нашумяла много и набра номера на секретарката си.
-Ало, Аманда. Промених си решението, може да намина в Аркам Ъсайлам. Но ми изпрати един бус на...
След пет минути, Сет беше натъпкал припадналия в един от болничните бусове и бе изгонил докторите отвътре като сам той се бе настанил нашофьорското място, като сехмет беше до него.
Известно време прекараха в мълчание, но Сет наруши тишината пръв.
-Не бях съвсем честен с теб. Не съм се мяркал вкъщи близо век, че дори повече просто защото вече не мога да припаря до там. Сякаш се блъскам в тухлена стена всеки път щом се опитам да пресека границата. Трва е моето проклятие задето вдигнах ръка срещу Озирис. Вероятно на другите богове им е по приятно без да им се появявам.
Сет стисна ръце върху волана, сякаш за да се спре от разплакване. Не беше вярно, че мъжете не плачеха. А дори той-дори и той си имаше мека страна.

Заглавие: Re: Из града.. Вто Мар 04, 2014 10:46 am

Не трябваше да се месят в човешките животи. Не, че имаха някаква забрана, но повечето богове знаеха, че силите им са отслабнали, заради по - малкото вярващи, а и не бе честно да използват и малкото останала мощ срещу беззащитни същества, които по никакъв начин не могат да им отвърнат. Колко неприятно, но все пак имаше по някой друг, който да се изкуши да направи стъпка, която е по - добре да прескочи. Знаете ли, когато живееш толкова дълго, границата за добро и зло и доста размита и повечето от боговете трудно биха направили разлика.

Хуманното отношение липсваше и много ясен пример бе именно тази ситуация. И двете божествени фируги знаха, че това незначително същество не може да им се противопостави по никакъв начин, но въпреки това бяха взели решението да изтормозят душата му. Все пак нямаше да е нищо ново под слънцето, като се има предвид преди как наказваха хората, заради това, че вдигат ръка срещу тях.

Този индивид дори се опита да ги убие - непростимо и същевременно крайно забавно.

- Нека да видим какво си намислил. - Сехмет се настани на седалката до него и когато автомобилът потегли нито дума не бе отронена и от двамата. Бяха изпаднали в едно неловко мълчание, което бе доста нетипично и за двете личности, особено като се имаше предвид, че не са се и виждали от доста време. Устните ми не трябваше да спират да дрънкат глупости за животите си, но не. Предпочитаха да мълчат, така че бе някак странно, когато тишината бе нарушена.

Блондинката се обърна и видя как лицето на приятелят ѝ се промени. Болка побегна по чертите му и това не ѝ хареса. Не беше свикнала да го вижда в подобно състояние, бе някак непривично за този бог, така че бе и крайно изненадана от признанието му. Доста време се бе питала къде е изчезнал, но така и не го потърси, защото бе сметнала за разумно, че ако иска да бъде намерен сам щеше да даде знак. Усамотението също бе важно, така че тя беше стояла безучастна, макар че сега разбра, че не това е бил правилния избор.

- Защо не се свърза с мен? Знаеш, че щях да ти помогна. - измърмори женат и кръстоса ръце пред гърдите си. Едва ли щеше да постигне много, като се има предвид, че Изида стоеше зад тази магия. Нямаше кой друг да е, а тя бе прекалено могъща, за да може богинята на войната да се справи сама с нея. - Всъщност, можеше просто да се обърнеш към баща ми, знаеш, че ако той ти бе сърдит щях да бъда изпратена за теб. Той е неутрален в тази ситуация, а и не мисля, че искал да лиши Египет от теб, все пак сме едно голямо семейство.