Банята

Тъй като на Мел не й се седеше да я де сама. Се забърза със вечерята си без да прекалява. За това пет минути по-късно вече беше пред банята, където слугите я посрещнаха със накитите, с които се обличаха като влизаха във ваната. Тя попринцип не държеше на тях и махна слугата да ги разкара.
- Но господарят специално ги избра - каза той извинително и Мелиное нямаше как да не извърти очи. За щастие Плутон го нямаше наблизо и затова го направи спокойно, но щом той ги и избрал реши по-добре да не го гневи отново.
Съблече се и остави слугите да я накичат, защото не й се занимаваше, а и щеше да й отнеме сигурно двойно повече време от колкото ако те го направеха. Изчака ги търпеливо и за щастие те си свършиха бързо и сръчно работата без много да я докосват, както тя обичаше.
Тя прокара ръка през косата си преди да влезе в топлото и искрящо бяло помещение. Ако беше човек от контраста от черно към бяло сигурно щеше да я заболи глава, но тя дори не присви очи, когато галантно и бавно пристъпи в голямото и изпълнено с пара помещение.
Влезе в топлата вода и отиде до баща си и седна до него, докато му правеха масаж и го хранеха. Беше същински бог, не можеше да се отрече че обича да го глезят. Единият от слугите също и предложи масаж, но тя просто махна с ръка и го отпрати надалеч от себе си. Не обичаше те дори да стоят в помещението заедно с тях пък камоли да я докосват. За щастие не предложиха и да я нахранят, защото вече щяха да прекалят.

Мелиное въобще не се забави, което успя да изненада баща й. Надяваше се да не й е развалил апетита с отказа си да вечеря на масата, тъй като това нямаше нищо общо с нея. Предпочиташе да се наслаждава на горещата вода и приятния масаж, докато някой друг го хранеше, а компанията на момичето му винаги беше приятна. Затова и на лицето му се изписа задоволство, когато я видя да влиза в стаята. Хареса му как й седяха накитите, като остана доста доволен от избора си, но повече му хареса близостта й.
- Красива си - каза той съвсем тихо, като точно в този момент ръката му се спусна по бедрото й и се настани някъде по средата. Пръстите му бяха обхванали вътрешната му част, но въпреки това той не я в никоя посока. Беше на идеалното място, нито прекалено нагоре, където можеше да си помисли нещо нередно, нито прекалено надолу, където щеше да се приеме като докосване, колкото да се направи, че присъствието й му е приятно - Нахрани ли се? - попита накрая наистина заинтересован, като обърна погледа си изцяло към нея и с махване на ръка отпрати жената, която го беше хранила до сега.
Вече не му беше нужна, нямаше да се тъпче, след като можеше да прави много по-хубави неща с устните си ... да говори, разбира се. А и ако решеше, че все още иска някой да го глези, то определено щеше да предпочете дъщеря му да го направи.

На лицето на малката богиня, се плъзна очарователна усмивка, когато чу комплимента му. Явно не трябваше да се ядосва толкова на изборът му. А и щом получаваше подобни комплименти и това малко, но все пак тъй приятно докосване, може би трябваше повече да се съгласява с него. Но нямаше да има нищо против ако ръката му се намираше дори съвсем малко по-нагоре. Разбира се знаеше, че той няма никакви подобни мисли за нея... Надяваше се обаче скоро да провокира такива.
- Да. Не се притеснявай - каза и се облегна назад на стената отпускайки се напълно в горещата вода. Обичаше това място. Тук винаги можеше да дойде и да релаксира и да кисне с часове без дори да се усети кога е минало времето.
Обърна се изцяло към Хадес и сложи ръце на ръба на басейн и положи глава върху тях за да й се по-удобно да го наблюдава, защото той попринцип беше ужасяващо прекрасен, но сега просто си беше божествен. Разбира се трябваше да внимава да не забележи този замечтан поглед.
Мелиное се протегна и си откъсна един грозд от бялото грозде го лупна на бързо сдъвквайки го бавно наслаждавайки се сладкият вкус на гроздето. Беше странно къде ги отглеждат тези плодове, като тук нямаше слънце. Често казано на Мел не й пукаше много.

И тъй като при Хадес всичко беше на обратно, едва ли някой щеше да се изненада от факта, че да се втренчат в него не му пречеше. Ядосваше се на какво ли не неща, които не биха ядосали и най-избухливия човек, но тези които трябваше да го изнервят, успяваха да му донесат някакво удоволствие. Обичаше да го гледат, най-вече ако погледът беше такъв като на дъщеря му. Виждаше се възхищението и още други неща, на които един мъж би се зарадвал, а кой щеше да се радва повече на внимание и почитание от един бог. Ако знаеше, че щеше да съществува богиня красива като Персефона и находчива като него, може би нямаше да бърза толкова с женитбата.
- Неучтиво е да ядеш и да не предлагаш на другите - каза той напълно спокойно, като със сигурност това не беше раздразнения му тон ... по-скоро й намекваше, че и той искаше, но не изгаряше от желание да се надигне и да развали идеалната си поза, заради едно зрънце грозде.

Мел се надигна бавно и плавно с ленива усмивка на лице. За щастие разбираше от намеци и за това взе още един грозд, но този път протегна ръката си напред към неговите устни. Не правеше това за пръв път, нито за последен, но до сега никога през главата й не са минавали подобни мисли.
Той взе гроздът със зъби измежду пръстите й без устните му да се докосват до нея. Обичаше да го храни и беше някак отпускащо и винаги е имала чувството, че това ги сближаваше, като дъщеря и баща. Но вече не искаше само този вид близост с него. Трябваше да е малко по-изобретателна, но без да е прекалено натрапчива. Добре че наблизо имаше ягоди и... банани.
Мелиное взе още един грозд и му го подаде отново и всичко се повтори. Следващият плод обаче беше ягода, която този път сложи между своите устни и отхапа е част от ягода и сдъвка бавно.
- Така и не ми каза какво става с полу-боговете - подхвана една нормално и доста обсъждана тема в последно време. Тези мелези бяха отчасти и хора, но имаха и своите сили, които не бяха нещо, което може да се подценява.
Тя до изяде ягодата си и сложи дръжката на страна и взе нова ягода, но този път я предложи на него.

Причината да не отговори на въпроса й бе много проста - нищо интересно не се случваше. Като цяло той нямаше никакво желание да се занимава сам с тях, но пък за сметка на това дори и децата му, които той самия не харесваше, работеха в негова полза. Хубаво беше някой друг да ти свърши работата, но за жалост ги имаше и онези моменти, в които ако не поемеш нещата под свой контрол, нито нямаше да стане така, както трябваше. А и както много добре знаеше, Мел проявяваше особен интерес към управляването, а за да станеше това, баща й трябваше да си намери нещо по-добре ... нещо като Олимп и мястото на брат си.
- Ако има прогрес, ти ще бъдеш първата, която ще научи - каза той сериозно. Обичаше да споделя успеха си, но за жалост Персефона не се радваше толкова много на пъклените му планове, а и макар да му беше жена, той самия й нямаше доверие. Друго бе с негова кръв, на дъщеря си можеше да каже всичко или поне така си мислеше - Радвам се, че си заинтересована, но не бих желал да се занимаваш с тях ... под нивото ти са.
Това бе главната причина тя да не познаваше лично братята и сестрите си. Хадес често се забавляваше с жените на земята, като това водеше до познатите на всички последствия, които обаче той не зачиташе. Единствено чистата кръв бе достойна за негово семейство, а и само Мелиное се бе показала като негова дъщеря. Полубоговете приемаха прекалено много от качествата на човешките им родители.

Хадес нямаше нужда да й казва, че са и под достойнството. То си беше пределно ясно. Те има едва наполовина от нейните сили, а тяхната човешка природа, въпреки че понякога им помагаше да се адаптират по-добре и често пъти ги дърпаше назад и това си беше жалко. Тя поне нямаше какво да я дърпа назад и й беше лесно да се добере до доста повече информация и полезни предмети от тях.
- Аз рядко си имам взимане даване с тях... Бързо ми омръзват - каза подигравателно тя по типичният за нея отегчен начин. - А и не винаги тръпна от удоволствие да срещна някои от тях.
Мелиное взе още една ягода за себе си докато говореше след като баща й изяде своята. Отново я изяде бавно без да бърза, защото обожаваше вкусът на ягодите. Попринцип се наслаждаваше на всякакъв вид плодове, така че тях обичаше да ги яде бавно. Отново взе една ягода и пак я поднесе към неговите устни.

Отговора й му хареса. Наистина не искаше да има вземанедаване с тях, като дори не желаеше да доближава и хората, но едва ли щеше да запази доброто й настроение, ако я заключеше в замъка и й забранеше да излиза. Преди всичко тя му беше дъщеря, а всички знаем, че момичетата бяха слабост на татковците. Повечето се опитваха да ги запазят непорочно и добрички, но макар намеренията на Хадес за нея да бяха различни, той се опитваше да я опази от други неща, които не можеше да търпи и не мислеше, че са добри за нея.
Вместо да хапне новата ягодка, както бе направил и с предната, мъжът се надигна леко и закачливо одраска пръстите й със зъби. Не я захапа, не искаше да й причини болка, по-скоро малко да си поиграе с нея, макар че имаше опасност да прекрачи онази тънка граница при отношенията им, която различаваше връзката им от интимна. Но при липсата на Прозерпина скуката бе един от най-малките му проблеми. И други нужди се появяваха, които успяваха да замъглят преценката му, но не до толкова, че да забрави с кой и къде беше. Друг беше въпроса, че решеше ли да вземе нещо от някой, то не подлежеше на обсъждане, дори и този някой да беше Мелиное.
- Ела тук - каза след леко обмисляне, като сложи ръцете си на кръста й и я придърпа в скута си. Обичаше да я близо до него, най-вече защото имаше нужда да държи всичко под контрол, дори и нея, но от друга страна се наслаждаваше на близостта им, точно както и тя. Затова и реши да отдели този момент само на нея, като не просто отпрати "масажистката" си, но и накара слугите да напуснат стаята - Кажи ми ... колко ме обичаш? - попита сериозно той, като хвана кичур коса, намокрил се в края и започна да го върти около пръста си.

Когато усети зъбите му по кожата си веднага потръпна и в съзнанието й изникнаха такива приятни и завладяващи мисли. Явно или беше успяла да го предразположи най-накрая или това се дължеше на скуката и на липсата на Персефона. Но и в двата в случая не можеше вече да се оплаче от сегашното си положение.
Мелиное остави ягодата настрани докато се настаняваше в скутът му със широка усмивка на лице. Обви ръце около вратът му и седна на една страна с гръб към вратата. Пръстите й се заровиха в косата на тилът му, която беше мека и приятна за докосване. В главата й продължаваха да минават какви ли мисли, фантазии и сцени и на нея й трябваха няколко секунди за да асимилира въпросът, които й беше зададен.
- Повече от колкото можеш да си представиш - каза докато усмивката продължаваше да стои на лицето й за разлика от неговото сериозно лице.
Всъщност искаше да доста повече от това. Но първо щеше да прекрачи една граница на излеяние на чувства, която беше чужда и за двамата. Беше свикнала да показва чувствата си, не да ги казва на глас. Звучеше й прекалено човешко и точно това я спираше да почне да се обяснява. Само продължаваше да се усмихва и да си играе с косата на тилът му.
- А ти колко ме обичаш? - попита с лека нотка на закачливост, но и в същото време сериозно.

Ех любов ... нищо не значеше тя за Хадес, освен ако не идваше от любимата жена, а той имаше не една, ами цели две. За вечно гневен и мразен бог се бе уредил доста добре. Липсата на това така силно чувство го бе превърнало в това, което беше сега, бе вкаменило лицето му, но не можа да поквари изцяло сърцето му. Нежната и чиста любов все още беше там някъде и макар да не можеше да я покаже с усмивка, подобна на тази на дъщеря си, той все още можеше да я усети. Онази сладка тръпка, която караше косъмчетата по цялото ти тяло да настръхнат, само щом чуеш името на онзи определен човек.
- Достатъчно - отговори й най-накрая той.
Отговора му не бе така омайващ и завладяващ като нейния, но пък бе искрен. Преди векове владетелят на подземното царство се славеше със справедливостта си - ако някой заслужаваше безкрайни мъки, щеше да ги получи, но ако някой заслужаваше награда за живота си, щеше да живее като зар в света на мъртвите. И макар този Хадес да си бе отишъл отдавна, част от него бе останала за да радва любимото му дете. Той наистина я обичаше достатъчно, точно толкова колко заслужаваше, толкова колкото можеше да й даде. Нито повече, нито по малко.

Зарадва се на отговорът му повече от колкото се предполагаше. Това беше отговорът които очакваше. Тя беше жена и от време на време обичаше да чува разни любовни излеяния и мили думи, но това можеше да получи от другаде не от баща си. А и не искаше това от него. Поради две причини. Първо защото това не му прилагаше и второ защото тя нямаше да знае как да приеме всичко това.
Тя се наведе и сега съвсем го прегърна. Просто една прегръдка без всякакви задни мисли. Въпреки всичко си оставаше негова дъщеря и малко бащинска любов нямаше да навреди на никого особено на нея.
След малко се изправи отново в седнало положение решила че й стига вече доказване на чувствата си. Щеше да стане наистина лигаво ако продължеше или кажеше нещо. Мислеше че това стигаше... поне за сега.
Мелиное взе няколко сливи от купата в шепата си и си взе една хапвайки я бързо и предложи друга на Хадес. Понякога се чудеше как техните сливи никога нямат костилки, но отдавна не мислеше вече по този въпрос, защото не й влизаше в работата.
- Ще си лягаме ли след банята? - попита докато чакаше той да приеме или откаже сливата.

Щеше ли да бъде странно, ако я наречеше свое ангелче? Определено това не бе за нея, но в такива моменти успяваше да го разчувства, макар и малко. Затова и я притисна към себе си, в кулминацията на прегръдката им, наслаждавайки й се за няколко секунди. Не беше особено щастлив, когато тя се роди, тъй като определено му липсваше онзи бащински инстинкт и някак си децата не го радваха толкова много, но след време осъзна, че я обичаше от части не само защото бе негово дете и очевидно се бе метнала на него, а и защото просто я обичаше. И да не бяха една кръв, най-вероятно пак би се влюбил в нея.
Въпросът й обаче го разсея. В първия момент се замисли над него, като в съзнанието му вече се въртеше сцената, в която си лягаха заедно в леглото, но преди да продължи неправилно, осъзна че тя бе имала нещо друго предвид - дали щяха да си легнат поотделно. Хадес май наистина имаше нужда от един здрав секс или нещо от сорта, което щеше да успокои страстите му, но щеше да пропусне тази вечер. Макар и да не бе правил почти нищо, се чувстваше изключително изморен и изпитваше огромна нужда от сън.
- Определено - каза решително той, докато клатеше положително глава - Дори ако нямаш нищо против, мисля да се отправя към спалнята след малко - продължи той учтиво, което бе сигурен знак, че настроението му се бе подобрило, тъй като по принцип не се интересуваше кой от какво имаше против, дори и само за да се направи на примерен.

Думите на Хадес искрено я изненадаха. Но все пак беше някак приятно. А и все пак това доказваше, че е успяла да му повдигне настроението, а тя се радваше на това наистина много. Въпреки че днешната й цел не беше точно това все пак се радваше че той си беше пооправил настроението и то доста щом питаше нея дали има нещо против да направи нещо просто, като да си легне.
- Разбира се, че нямам - усмихна се тя и върна сливите в купата и се премести от скутът ми седна до него все още обърнала се и наблюдаваща го. Вече знаеше какви ще са последните й мисли преди да заспи тази вечер. Всъщност те бяха едни същи от няколко седмици насам.
Често казано не знаеше как се беше зародило този вид привличане в нея към баща си, но й харесваше и тръпката беше наистина приятна. Обичаше предизвикателствата, а едно нещо беше ясно. Трудно е да съблазниш мъж като Хадес. Ако беше лесно сигурно дори нямаше да се появи такъв интерес у нея.
Мелиное взе една слива и отново я лапна бързо като предишната. Чакаше спокойно баща си, да се донаслади на банята си. Лично тя можеше и тук да спи. Само й трябваше една възглавничка и готово.

Щеше му се да поостане още малко в него, но очевидно на нея не й бе достатъчно удобно или може би причината беше друга. Но какво значение имаше? След като се отпусна отново, Хадес усети как клепачите му отново натежаха и за момент затвори очи. Ако беше сам или с прислугата, би си позволил да се унесе, но не му се струваше етично да го прави в компанията на някой равностоен. Затова се изправи веднага, преди отново да е изгубил съзнание, макар и състоянието му да не бе толкова тежко.
Излизайки от водата, ясно си пролича, че макар той да бе сънен, някои части от него бяха в доста будно състояние. Но и как мъж да остане безпристрастен, когато толкова красиво тяло, украсено само с черни перли се бе настанило в него. И все пак, преди да е събудил разни въпроси, обърна гръб на дъщеря си и повика слугите, които веднага се заеха със свалянето на украшенията. Дори за момент не се притесни, че задните му части останаха напълно голи и уязвими пред нейния поглед. Но дори и да искаше да гледа, тази възможност не тая много дълго. Слугите попиха водата от тялото му с меки кърпи, като накрая облякоха и робата му.
- Лека нощ, скъпа - каза мило той, като се приближи до момичето си, но вместо да се снижи до нейното ниво, я изчака да стане, за да докосне нежно челото й с устни.
Не каза нищо повече, а просто се обърна и напусна стаята, като минути по-късно вече беше в леглото си, напълно гол и свободен от ограниченията на всякакви дрехи и накити.

На Мелиное й харесваше идеята за банята. Там беше приятно и спокойно, а и топлата вода и преповдигаше настроението, така че с усмивка на лице последва Плутон към баните радвайки се, че беше отпратил слугите. Не че я притесняваха, просто на моменти е дразнеше, че са непрекъснато около тях. Беше дразнещо и неприятно.
Когато стигнаха до банята той започна да се съблича, а тя само свали ботите си решавайки за сега да остане. Плутон както винаги си избра някои от накитите, които толкова обичаше. Слугите веднага ги взеха, но Мел застана пред тях протегна ръка. Те се поколебаха за секунда, но и ги дадоха и бързо се отдръпнаха. Тя се усмихна и се обърна към баща си, които я гледаше озадачено, но тя не каза нищо, а само раздели двете части от "облеклото".
Горната беше една огромна златна верига, на която беше закачен прилеп от черен диамант и очи от рубини. Тя се надигна на пръсти и го преметна през главата му слагайки го внимателно на гърдите му. Втората част беше доста по-пикантна от първата. Беше една златна пластина под формата на адамово листо, която се връзваше отзад само с две тънки златни нишки. Мелиное се приближи до Плутон и почти се прилепи до него, когато ръцете й минаха от зад за да завърже връзките. Ръчичките й бяха бързи и сръчни, така че това отне по-малко от минута.
Когато се отдръпна го огледа от горе до долу и резултатът й хареса. Не че беше свършила нещо кой знае какво.

Държанието на Мелиное наистина беше странно, но той просто не можеше да се оплаче. Остави я да го облече, като доста му хареса как се притисна в него, но това продължи достатъчно кратко, за да не го накара да върши неща, които не трябваше. Сега най-важното бе да влязат във водата и да се отпуснат, но най-вероятно щяха да го направят, чак след като Мел придобие някакъв що годе нормален вид. Косата й все още беше във всички посоки, суха и прашна, а да не говорим за нежната й кожа, която не трябваше да търпи нещо подобно.
След като най-накрая беше готов, Хадес влезе във водата, но преди да седне и да се настани удобно, подаде ръка на дъщеря си и й помогна да се присъедини. Накара я да коленичи пред него, но само след секунди и той до направи, като така, застанали на колене един срещу друг, усещаха как водата им стигаше малко над кръста.
Богът се обърна на една страна, като взе една мека гъба от края на ваната и отново върна вниманието си към нея. Започна да я гали нежно с мократа гъба, като я потапяше във водата и щом отново докоснеше кожата й, я стискаше силно и всичко се изливаше върху красивото й тяло. Но вместо да гледа случващото се, през повечето време той бе вперил поглед в прекрасните й очи. Бяха толкова красиви и омайни, че просто не можеше да спре да им се любува.

Мелиное се радваше на този вид внимание от баща си. Беше настина приятно и й харесваше. Просто нямаше как да се оплаче. Остави го да прави това, което искаше и всичко се подреждаше в нейна полза, ако продължаваха така най-накрая щеше да изпълни заветната си цел.
Остави го да я мие с меката гъба. Боже и да беше забавно да бъде цялата в кръв, но по някое време започваше да става наистина неприятно. Остави известно време той да я къпе с меката гъба. Обливайки тялото й малко по малко с горещата вода. Остави го да измие цялото й тяло. През цялото време го гледаше в очите. Очите му бяха в прекрасен шоколадов цвят. Да ти се иска да се потопиш и да не излизаш. Беше направо хипнотизиращо. А очите му в комбинация с нежните му движения по тялото й направо я вкараха в транс и дори не разбра кога е свършил докато не отклони поглед за да се обърне и да остави гъбата на мястото й.
Мел погледна в настрани и дори не можеше да опише чувството, което изпитва. Странно спокойна, но в същото време толкова превъзбудена. Не сваляше очи от Плутон и не искаше. Дали наистина я беше хипнотизирал или нещо такова? Дали въобще беше възможно или тя вече беше обърнала всичко в една фикс идея, която скоро ще стане реалност...
- Трябва да си измия и косата - каза тя съвсем спокойно. Гласът й всъщност някак я стресна, защото на около беше съвсем тихо, а в банята имаше ехо.

Можеше да продължи така цяла вечер, просто да преминава с гъбата по тялото й, но не трябваше да се ограничават само с това. Така че най-накрая се отдръпна от нея, като я остави да си измие косата, а погледа му реши, че вече се е насладил на очите й. Сега се спусна малко надолу, като намери гърдите й за доста приятна гледка, а тези малки настръхнали зърна доста бързо му припомниха онази вечер. Прииска му се да я приближи и отново да ги щипне, може би да си поиграе малко с тях, но реши да остави тези мисли за себе си. Вместо това се облегна на ръба на ваната, доста далече от нея, където можеше да я гледа цялата.
Прекъсна за секунда удоволствието си, като прати слугите да оправят спалнята му, но само неговата. Може би не бе сигурен, дали дъщеря му щеше да си ляга скоро, а може би не бе сигурен, дали щеше да си ляга в своето легло. Но каквото и решение да беше взела тя, то бе без значение, поне за Плутон. Той решаваше как щяха да стават нещата в неговото царство и очевидно тази вечер бе взел някои по-различни решения. Но преди да ги превърне в реалност, реши да се наслади на прекрасния си нектар и да се полюбува на красивото голо момиче с мокри прозиращи прашки. Ако не беше дъщеря му, най-вероятно щеше вече да ги е разкъсал със зъби.
- Искаш ли? – попита той, като напълни чашата си и се отправи към другата, която беше приготвена за нея.

Наблюдава го докато отиваше до другия край на банята и чак когато се настани Мелиное седна назад и легна назад потапяйки косата си във водата и за да я намокри. После взе един шампоан и сложи от него в ръката си започна да съпунисва бавно косата си. Затвори очи и остави шампоана да се разпени хубаво по косата й. Чак когато от пяната косата й не се виждаше тя тогава я изплакна. Беше хубаво пак да си чист и да не миришеш само на кръв и мръсотия.
- Да, благодаря - каза и стана отивайки до него в другия край на банята вече по-чиста. Седна до него и взе чашата, която той беше напълнил и отпи от сладката на вкус напитка. Случвало се дори някои богове да се напият с нея. Разбира се и с човешки алкохол, става но с тази напитка ефектът и много по-добър и качествен. 
Зачуди се за малко какво да го попита или към каква тема да отправи разговорът. Честно казано нищо смислено не й идваше на ум. Единствените мисли, които прескачаха в главата й бяха свързани само с действия, които бяха доста завладяващи на моменти. Понякога дори сънуваше такива неща и това бяха сигурно едни от най-прекрасните сънища, които беше имала...
- Надявам се да не ти е било много скучно, докато ме нямаше - каза и го погледна. Честно казано тя можеше да си стои и да прави поразии на земята още поне седмица, но след време ставаше тъпо, когато се забавляваш сам.

Удоволствието да я наблюдава как се къпе не продължи много дълго, но определено си заслужаваше вниманието. Плутон бе започнал да мисли за различни неща, но всичките бяха свързани с красивите гърди на дъщеря му. И ето едно нещо, по което тя превъзхождаше майка си – малки стегнати остри гърди със щръкнали зърна … това успяваше да надигне листото му. За щастие всичко си остана под водата, далеч от погледа на Мелиное, което точно се настани до него и му взе питието. Беше грубо от нейна страна да взима неговата чаша, но той бе стигнал онзи момент, в който не възразяваше и не се ядосваше на нищо. Някои хора дори не знаеха, че имаше подобен момент.
- Намерих своите начини за развлечение – отговори й честно той, но вместо да задълбочи разговора се умълча напълно и дори положи глава на рамото й.
Беше някак странно да го гледаш така отстрани, сигурно и на нея й беше, но Хадес се чувстваше доста добре. Имаше идеален близък изглед към гърдите й, но това просто не му беше достатъчно. Най-накрая вдигна ръката, на чиято страна се беше облегнал, като подразни леко зърното й с върха на показалеца си. Влажната му кожа, а може би приятния допир го накара да настръхне максимално, което направи цялата му игра още по-интересна. Затова най-накрая го хвана с двата си пръста, като започна да го върти закачливо на различни посоки, като от време на време прекаляваше със завъртането, причинявайки й сладка болка. Но ако трябваше да сме честни, не искаше да го върти с пръстите си …

Изненадата й от действията му беше неоспорима. Всъщност беше приятно изненадана. За това го остави да лежи върху рамото. Чувството беше приятно и удовлетворяващо. Тъкмо искаше да положи своята глава върху неговата за да се настани за по-удобно, когато усети съвсем бегло, но и достатъчно зад а настръхне точно какво правеха пръстите му.
В началото беше съвсем за малко, но после когато продължи играта настръхна от вълнение. Само от представата за такива моменти се подмокряше, а сега и настръхваше. Усещаше как възбудата й се разпространява, между краката и дори до пръстите на краката. Зарови пръсти в косата и прехапа устни затваряйки очи. Цялата беше напрегната и в очакване на още нещо от негова старана... а когато дори и й причини болка краката й се събраха бързо и се притиснаха потърквайки бедра. Издиша тежко.
Не искаше да го спира или да казва нещо, остави го да й доставя удоволствие, но на моменти едва се стърпяваше да не изстене, когато ставаше по-груб. Накрая хвана в юмрук малка част от косата му, но не го дръпна, просто отново издиша тежко.
- Не спирай - дори не се усети, че го е казала беше толкова съсредоточена в това, което правеше. Всичките й мисли бяха съсредоточи в това как той си играеше с нея. Беше сладко, но и в същото време толкова мъчително. Тя остави нектара на ръба на басейна и хвана ръба, без да го стиска... все още.

Толкова му харесваше да си играе с нея, че нямаше търпение да се наведе и да захапе зърното й, но нещо го спря. Гласа й го върна в реалността, където си играеше с малкото си момиченце, чиито ръце и глас показваха до какво удоволствие я докарваше, но не това беше проблема. Тя не искаше да спира, а той искаше точно това – дай прави на пук и да я изнервя, докато не полуде. Обожаваше да й дава по малко от собствената й отрова, а точно в момента му се струваше, че беше в състояние, в което щеше да се подаде доста лесно. Затова и той рязко се дръпна от нея, като се изправи и остави водата да се стече от тялото му.
- Изморен съм, мисля да си лягам – каза съвсем спокойно той, сякаш абсолютно нищо не се беше случило в момента.
Излезе от ваната, като се наведе и взе чашата си, изпивайки всичкия нектар в нея, а после я подаде на един слуга, който седеше кротко в ъгъла. Други двама се заеха да свалят накитите от него и да го подсушат, като той реши, че не желае да се облича, а предпочете да се разхожда с кърпата из двореца. Но преди да напусне банята, се обърна отново към дъщеря си, без да обръща внимание на това, дали беше изненадана или разочарована.
- Може да дойдеш, ако искаш – подхвърли той, като бе сигурен, че искаше, но дали щеше да дойде, бе съвсем различен въпрос – Имам нужда от масаж – добави накрая, уж за да заглади нещата.
Въобще не дочака отговор, а се отправи към спалнята си, която бе застлана с нови сатенени чаршафи. Ненадминато бе удоволствието да спиш в тях гол, затова и той захвърли кърпата, като си легна още влажен и изгони слугите. Знаеше, че Мелиное не обичаше да я зяпат непрекъснато.